1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

Proverbs of Solomon, son of David, king of Israel:

2 З аписани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

For knowing wisdom and instruction, For understanding sayings of intelligence,

3 З а да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

For receiving the instruction of wisdom, Righteousness, judgment, and uprightness,

4 З а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

For giving to simple ones -- prudence, To a youth -- knowledge and discretion.

5 З а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

(The wise doth hear and increaseth learning, And the intelligent doth obtain counsels.)

6 З а да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

For understanding a proverb and its sweetness, Words of the wise and their acute sayings.

7 С трах от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

Fear of Jehovah a beginning of knowledge, Wisdom and instruction fools have despised!

8 С ине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

Hear, my son, the instruction of thy father, And leave not the law of thy mother,

9 З ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

For a graceful wreath they to thy head, And chains to thy neck.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

My son, if sinners entice thee be not willing.

11 А ко рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

If they say, `Come with us, we lay wait for blood, We watch secretly for the innocent without cause,

12 К акто ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

We swallow them as Sheol -- alive, And whole -- as those going down the pit,

13 Щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

Every precious substance we find, We fill our houses spoil,

14 Щ е хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

Thy lot thou dost cast among us, One purse is -- to all of us.'

15 С ине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

My son! go not in the way with them, Withhold thy foot from their path,

16 З ащото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

For their feet to evil do run, And they haste to shed blood.

17 З ащото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

Surely in vain is the net spread out before the eyes of any bird.

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

And they for their own blood lay wait, They watch secretly for their own lives.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

So the paths of every gainer of dishonest gain, The life of its owners it taketh.

20 П ревъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

Wisdom in an out-place crieth aloud, In broad places she giveth forth her voice,

21 В ика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

At the head of the multitudes she calleth, In the openings of the gates, In the city her sayings she saith:

22 Г лупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

`Till when, ye simple, do ye love simplicity? And have scorners their scorning desired? And do fools hate knowledge?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

Turn back at my reproof, lo, I pour forth to you my spirit, I make known my words with you.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

Because I have called, and ye refuse, I stretched out my hand, and none is attending,

25 Н о отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

And ye slight all my counsel, And my reproof ye have not desired.

26 Т о аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

I also in your calamity do laugh, I deride when your fear cometh,

27 К огато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

When your fear cometh as destruction, And your calamity as a hurricane doth come, When on you come adversity and distress.

28 Т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

Then they call me, and I do not answer, They seek me earnestly, and find me not.

29 П онеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

Because that they have hated knowledge, And the fear of Jehovah have not chosen.

30 Н е приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

They have not consented to my counsel, They have despised all my reproof,

31 З атова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

And they eat of the fruit of their way, And from their own counsels they are filled.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

For the turning of the simple slayeth them, And the security of the foolish destroyeth them.

33 Н о всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

And whoso is hearkening to me dwelleth confidently, And quiet from fear of evil!'