1 Т огава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

Then, after fourteen years again I went up to Jerusalem with Barnabas, having taken with me also Titus;

2 ( А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

and I went up by revelation, and did submit to them the good news that I preach among the nations, and privately to those esteemed, lest in vain I might run or did run;

3 Н о даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

but not even Titus, who with me, being a Greek, was compelled to be circumcised --

4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

and because of the false brethren brought in unawares, who did come in privily to spy out our liberty that we have in Christ Jesus, that us they might bring under bondage,

5 н а които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

to whom not even for an hour we gave place by subjection, that the truth of the good news might remain to you.

6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека),

And from those who were esteemed to be something -- whatever they were then, it maketh no difference to me -- the face of man God accepteth not, for -- to me those esteemed did add nothing,

7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

but, on the contrary, having seen that I have been entrusted with the good news of the uncircumcision, as Peter with of the circumcision,

8 ( защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),

for He who did work with Peter to the apostleship of the circumcision, did work also in me in regard to the nations,

9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

and having known the grace that was given to me, James, and Cephas, and John, who were esteemed to be pillars, a right hand of fellowship they did give to me, and to Barnabas, that we to the nations, and they to the circumcision,

10 И скаха само да помним сиромасите,

only, of the poor that we should be mindful, which also I was diligent -- this very thing -- to do.

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

And when Peter came to Antioch, to the face I stood up against him, because he was blameworthy,

12 П онеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.

for before the coming of certain from James, with the nations he was eating, and when they came, he was withdrawing and separating himself, fearing those of the circumcision,

13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

and dissemble with him also did the other Jews, so that also Barnabas was carried away by their dissimulation.

14 Н о, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

But when I saw that they are not walking uprightly to the truth of the good news, I said to Peter before all, `If thou, being a Jew, in the manner of the nations dost live, and not in the manner of the Jews, how the nations dost thou compel to Judaize?

15 Н ие, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците

we by nature Jews, and not sinners of the nations,

16 к ато знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа,

having known also that a man is not declared righteous by works of law, if not through the faith of Jesus Christ, also we in Christ Jesus did believe, that we might be declared righteous by the faith of Christ, and not by works of law, wherefore declared righteous by works of law shall be no flesh.'

17 Н о, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

And if, seeking to be declared righteous in Christ, we ourselves also were found sinners, then Christ a ministrant of sin? let it not be!

18 З ащото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

for if the things I threw down, these again I build up, a transgressor I set myself forth;

19 З ащото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

for I through law, did die, that to God I may live;

20 С ъразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

with Christ I have been crucified, and live no more do I, and Christ doth live in me; and that which I now live in the flesh -- in the faith I live of the Son of God, who did love me and did give himself for me;

21 Н е осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

I do not make void the grace of God, for if righteousness through law -- then Christ died in vain.