1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

And having seen the multitudes, he went up to the mount, and he having sat down, his disciples came to him,

2 И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:

and having opened his mouth, he was teaching them, saying:

3 Б лажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

`Happy the poor in spirit -- because theirs is the reign of the heavens.

4 Б лажени скърбящите, защото те ще се утешат.

`Happy the mourning -- because they shall be comforted.

5 Б лажени кротките, защото те ще наследят земята.

`Happy the meek -- because they shall inherit the land.

6 Б лажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

`Happy those hungering and thirsting for righteousness -- because they shall be filled.

7 Б лажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

`Happy the kind -- because they shall find kindness.

8 Б лажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

`Happy the clean in heart -- because they shall see God.

9 Б лажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

`Happy the peacemakers -- because they shall be called Sons of God.

10 Б лажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

`Happy those persecuted for righteousness' sake -- because theirs is the reign of the heavens.

11 Б лажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

`Happy are ye whenever they may reproach you, and may persecute, and may say any evil thing against you falsely for my sake --

12 р адвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

rejoice ye and be glad, because your reward great in the heavens, for thus did they persecute the prophets who were before you.

13 В ие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

`Ye are the salt of the land, but if the salt may lose savour, in what shall it be salted? for nothing is it good henceforth, except to be cast without, and to be trodden down by men.

14 В ие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

`Ye are the light of the world, a city set upon a mount is not able to be hid;

15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.

nor do they light a lamp, and put it under the measure, but on the lamp-stand, and it shineth to all those in the house;

16 С ъщо така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

so let your light shine before men, that they may see your good works, and may glorify your Father who in the heavens.

17 Д а не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

`Do not suppose that I came to throw down the law or the prophets -- I did not come to throw down, but to fulfill;

18 З ащото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

for, verily I say to you, till that the heaven and the earth may pass away, one iota or one tittle may not pass away from the law, till that all may come to pass.

19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

`Whoever therefore may loose one of these commands -- the least -- and may teach men so, least he shall be called in the reign of the heavens, but whoever may do and may teach, he shall be called great in the reign of the heavens.

20 З ащото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

`For I say to you, that if your righteousness may not abound above that of the scribes and Pharisees, ye may not enter to the reign of the heavens.

21 Ч ули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.

`Ye heard that it was said to the ancients: Thou shalt not kill, and whoever may kill shall be in danger of the judgment;

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

but I -- I say to you, that every one who is angry at his brother without cause, shall be in danger of the judgment, and whoever may say to his brother, Empty fellow! shall be in danger of the sanhedrim, and whoever may say, Rebel! shall be in danger of the gehenna of the fire.

23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

`If, therefore, thou mayest bring thy gift to the altar, and there mayest remember that thy brother hath anything against thee,

24 О стави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

leave there thy gift before the altar, and go -- first be reconciled to thy brother, and then having come bring thy gift.

25 С погаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

`Be agreeing with thy opponent quickly, while thou art in the way with him, that the opponent may not deliver thee to the judge, and the judge may deliver thee to the officer, and to prison thou mayest be cast,

26 И стина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

verily I say to thee, thou mayest not come forth thence till that thou mayest pay the last farthing.

27 Ч ули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.

`Ye heard that it was said to the ancients: Thou shalt not commit adultery;

28 Н о Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

but I -- I say to you, that every one who is looking on a woman to desire her, did already commit adultery with her in his heart.

29 А ко дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

`But, if thy right eye doth cause thee to stumble, pluck it out and cast from thee, for it is good to thee that one of thy members may perish, and not thy whole body be cast to gehenna.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

`And, if thy right hand doth cause thee to stumble, cut it off, and cast from thee, for it is good to thee that one of thy members may perish, and not thy whole body be cast to gehenna.

31 О ще било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.

`And it was said, That whoever may put away his wife, let him give to her a writing of divorce;

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

but I -- I say to you, that whoever may put away his wife, save for the matter of whoredom, doth make her to commit adultery; and whoever may marry her who hath been put away doth commit adultery.

33 Ч ули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.

`Again, ye heard that it was said to the ancients: Thou shalt not swear falsely, but thou shalt pay to the Lord thine oaths;

34 Н о Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

but I -- I say to you, not to swear at all; neither by the heaven, because it is the throne of God,

35 н ито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

nor by the earth, because it is His footstool, nor by Jerusalem, because it is a city of a great king,

36 Н ито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

nor by thy head mayest thou swear, because thou art not able one hair to make white or black;

37 Н о говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

but let your word be, Yes, Yes, No, No, and that which is more than these is of the evil.

38 Ч ули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.

`Ye heard that it was said: Eye for eye, and tooth for tooth;

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

but I -- I say to you, not to resist the evil, but whoever shall slap thee on thy right cheek, turn to him also the other;

40 Н а тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

and whoever is willing to take thee to law, and thy coat to take -- suffer to him also the cloak.

41 К ойто те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

`And whoever shall impress thee one mile, go with him two,

42 Д ай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

to him who is asking of thee be giving, and him who is willing to borrow from thee thou mayest not turn away.

43 Ч ули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.

`Ye heard that it was said: Thou shalt love thy neighbor, and shalt hate thine enemy;

44 Н о Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

but I -- I say to you, Love your enemies, bless those cursing you, do good to those hating you, and pray for those accusing you falsely, and persecuting you,

45 з а да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

that ye may be sons of your Father in the heavens, because His sun He doth cause to rise on evil and good, and He doth send rain on righteous and unrighteous.

46 З ащото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

`For, if ye may love those loving you, what reward have ye? do not also the tax-gatherers the same?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

and if ye may salute your brethren only, what do ye abundant? do not also the tax-gatherers so?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

ye shall therefore be perfect, as your Father who in the heavens is perfect.