1 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

And Paul having earnestly beheld the sanhedrim, said, `Men, brethren, I in all good conscience have lived to God unto this day;'

2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

and the chief priest Ananias commanded those standing by him to smite him on the mouth,

3 Т огава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

then Paul said unto him, `God is about to smite thee, thou whitewashed wall, and thou -- thou dost sit judging me according to the law, and, violating law, dost order me to be smitten!'

4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

And those who stood by said, `The chief priest of God dost thou revile?'

5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

and Paul said, `I did not know, brethren, that he is chief priest: for it hath been written, Of the ruler of thy people thou shalt not speak evil;'

6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

and Paul having known that the one part are Sadducees, and the other Pharisees, cried out in the sanhedrim, `Men, brethren, I am a Pharisee -- son of a Pharisee -- concerning hope and rising again of dead men I am judged.'

7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

And he having spoken this, there came a dissension of the Pharisees and of the Sadducees, and the crowd was divided,

8 З ащото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

for Sadducees, indeed, say there is no rising again, nor messenger, nor spirit, but Pharisees confess both.

9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

And there came a great cry, and the scribes of the Pharisees' part having arisen, were striving, saying, `No evil do we find in this man; and if a spirit spake to him, or a messenger, we may not fight against God;'

10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

and a great dissension having come, the chief captain having been afraid lest Paul may be pulled to pieces by them, commanded the soldiery, having gone down, to take him by force out of the midst of them, and to bring to the castle.

11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

And on the following night, the Lord having stood by him, said, `Take courage, Paul, for as thou didst fully testify the things concerning me at Jerusalem, so it behoveth thee also at Rome to testify.'

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

And day having come, certain of the Jews having made a concourse, did anathematize themselves, saying neither to eat nor to drink till they may kill Paul;

13 Т ия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

and they were more than forty who made this conspiracy by oath,

14 Т е дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

who having come near to the chief priests and to the elders said, `With an anathema we did anathematize ourselves -- to taste nothing till we have killed Paul;

15 С ега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

now, therefore, ye, signify ye to the chief captain, with the sanhedrim, that to-morrow he may bring him down unto you, as being about to know more exactly the things concerning him; and we, before his coming nigh, are ready to put him to death.'

16 Н о Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

And the son of Paul's sister having heard of the lying in wait, having gone and entered into the castle, told Paul,

17 Т огава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

and Paul having called near one of the centurions, said, `This young man lead unto the chief captain, for he hath something to tell him.'

18 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

He indeed, then, having taken him, brought him unto the chief captain, and saith, `The prisoner Paul, having called me near, asked this young man to bring unto thee, having something to say to thee.'

19 ( А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

And the chief captain having taken him by the hand, and having withdrawn by themselves, inquired, `What is that which thou hast to tell me?'

20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

and he said -- `The Jews agreed to request thee, that to-morrow to the sanhedrim thou mayest bring down Paul, as being about to enquire something more exactly concerning him;

21 Н о ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

thou, therefore, mayest thou not yield to them, for there lie in wait for him of them more than forty men, who did anathematize themselves -- not to eat nor to drink till they kill him, and now they are ready, waiting for the promise from thee.'

22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

The chief captain, then, indeed, let the young man go, having charged to tell no one, `that these things thou didst shew unto me;'

23 Т огава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

and having called near a certain two of the centurions, he said, `Make ready soldiers two hundred, that they may go on unto Caesarea, and horsemen seventy, and spearmen two hundred, from the third hour of the night;

24 П ригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

beasts also provide, that, having set Paul on, they may bring him safe unto Felix the governor;'

25 Т ой написа и писмо, което имаше следното съдържание:

he having written a letter after this description:

26 О т Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

`Claudius Lysias, to the most noble governor Felix, hail:

27 Т оя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

This man having been taken by the Jews, and being about to be killed by them -- having come with the soldiery, I rescued him, having learned that he is a Roman;

28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

and, intending to know the cause for which they were accusing him, I brought him down to their sanhedrim,

29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

whom I found accused concerning questions of their law, and having no accusation worthy of death or bonds;

30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

and a plot having been intimated to me against this man -- about to be of the Jews -- at once I sent unto thee, having given command also to the accusers to say the things against him before thee; be strong.'

31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

Then, indeed, the soldiers according to that directed them, having taken up Paul, brought him through the night to Antipatris,

32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

and on the morrow, having suffered the horsemen to go on with him, they returned to the castle;

33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

those having entered into Caesarea, and delivered the letter to the governor, did present also Paul to him.

34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

And the governor having read, and inquired of what province he is, and understood that from Cilicia;

35 Щ е те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.

`I will hear thee -- said he -- when thine accusers also may have come;' he also commanded him to be kept in the praetorium of Herod.