1 С оломоновата песен на песните.

The Song of Songs, that Solomon's.

2 Н ека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

Let him kiss me with kisses of his mouth, For better thy loves than wine.

3 Т воите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.

For fragrance thy perfumes good. Perfume emptied out -- thy name, Therefore have virgins loved thee!

4 П ривлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

Draw me: after thee we run, The king hath brought me into his inner chambers, We do joy and rejoice in thee, We mention thy loves more than wine, Uprightly they have loved thee!

5 Ч ерна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

Dark I, and comely, daughters of Jerusalem, As tents of Kedar, as curtains of Solomon.

6 Н е ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.

Fear me not, because I very dark, Because the sun hath scorched me, The sons of my mother were angry with me, They made me keeper of the vineyards, My vineyard -- my own -- I have not kept.

7 К ажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

Declare to me, thou whom my soul hath loved, Where thou delightest, Where thou liest down at noon, For why am I as one veiled, By the ranks of thy companions?

8 А ко ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

If thou knowest not, O fair among women, Get thee forth by the traces of the flock, And feed thy kids by the shepherds' dwellings!

9 У подобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

To my joyous one in chariots of Pharaoh, I have compared thee, my friend,

10 К расиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

Comely have been thy cheeks with garlands, Thy neck with chains.

11 Щ е ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

Garlands of gold we do make for thee, With studs of silver!

12 Д окато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

While the king in his circle, My spikenard hath given its fragrance.

13 В ъзлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

A bundle of myrrh my beloved to me, Between my breasts it lodgeth.

14 В ъзлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.

A cluster of cypress my beloved to me, In the vineyards of En-Gedi!

15 Е то, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.

Lo, thou fair, my friend, Lo, thou fair, thine eyes doves!

16 Е то, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.

Lo, thou fair, my love, yea, pleasant, Yea, our couch green,

17 Г редите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

The beams of our houses cedars, Our rafters firs, I a rose of Sharon, a lily of the valleys!