1 Е то хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

Lo, thou fair, my friend, lo, thou fair, Thine eyes doves behind thy veil, Thy hair as a row of the goats That have shone from mount Gilead,

2 З ъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях

Thy teeth as a row of the shorn ones That have come up from the washing, For all of them are forming twins, And a bereaved one is not among them.

3 У стните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

As a thread of scarlet thy lips, And thy speech comely, As the work of the pomegranate thy temple behind thy veil,

4 Ш ията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

As the tower of David thy neck, built for an armoury, The chief of the shields are hung on it, All shields of the mighty.

5 Д вете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

Thy two breasts as two fawns, Twins of a roe, that are feeding among lilies.

6 Д огде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

Till the day doth break forth, And the shadows have fled away, I will get me unto the mountain of myrrh, And unto the hill of frankincense.

7 Т и си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

Thou all fair, my friend, And a blemish there is not in thee. Come from Lebanon, O spouse,

8 Д ойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Come from Lebanon, come thou in. Look from the top of Amana, From the top of Shenir and Hermon, From the habitations of lions, From the mountains of leopards.

9 П ленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.

Thou hast emboldened me, my sister-spouse, Emboldened me with one of thine eyes, With one chain of thy neck.

10 К олко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

How wonderful have been thy loves, my sister-spouse, How much better have been thy loves than wine, And the fragrance of thy perfumes than all spices.

11 О т устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

Thy lips drop honey, O spouse, Honey and milk under thy tongue, And the fragrance of thy garments as the fragrance of Lebanon.

12 Г радина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.

A garden shut up my sister-spouse, A spring shut up -- a fountain sealed.

13 Т воите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

Thy shoots a paradise of pomegranates, With precious fruits,

14 Н ард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

Cypresses with nard -- nard and saffron, Cane and cinnamon, With all trees of frankincense, Myrrh and aloes, with all chief spices.

15 Г радински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

A fount of gardens, a well of living waters, And flowings from Lebanon!

16 С ъбудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

Awake, O north wind, and come, O south, Cause my garden to breathe forth, its spices let flow, Let my beloved come to his garden, And eat its pleasant fruits!