1 З атова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

And yet, I pray thee, O Job, Hear my speech and all my words give ear.

2 Е то, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

Lo, I pray thee, I have opened my mouth, My tongue hath spoken in the palate.

3 Д умите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

Of the uprightness of my heart my sayings, And knowledge have my lips clearly spoken.

4 Д ухът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

The Spirit of God hath made me, And the breath of the Mighty doth quicken me.

5 А ко можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.

If thou art able -- answer me, Set in array before me -- station thyself.

6 Е то, и аз съм пред Бога както си ти,- И аз съм от кал образуван.

Lo, I, according to thy word, for God, From the clay I -- I also, have been formed.

7 Е то, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

Lo, my terror doth not frighten thee, And my burden on thee is not heavy.

8 Б езсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:

Surely -- thou hast said in mine ears, And the sounds of words I hear:

9 Ч ист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;

`Pure I, without transgression, Innocent I, and I have no iniquity.

10 Е то, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

Lo, occasions against me He doth find, He doth reckon me for an enemy to Him,

11 Т уря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

He doth put in the stocks my feet, He doth watch all my paths.'

12 Е то, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

Lo, this thou hast not been righteous, I answer thee, that greater is God than man.

13 З ащо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

Wherefore against Him hast thou striven, When all His matters He answereth not?

14 З ащото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.

For once doth God speak, and twice, (He doth not behold it.)

15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

In a dream -- a vision of night, In the falling of deep sleep on men, In slumberings on a bed.

16 Т огава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

Then He uncovereth the ear of men, And for their instruction sealeth:

17 З а да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;

To turn aside man doing, And pride from man He concealeth.

18 П редпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.

He keepeth back his soul from corruption, And his life from passing away by a dart.

19 Т ой бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,

And he hath been reproved With pain on his bed, And the strife of his bones enduring.

20 Т ака щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

And his life hath nauseated bread, And his soul desirable food.

21 М есата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

His flesh is consumed from being seen, And high are his bones, they were not seen!

22 Д а! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

And draw near to the pit doth his soul, And his life to those causing death.

23 Т огава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

If there is by him a messenger, An interpreter -- one of a thousand, To declare for man his uprightness:

24 И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, -

Then He doth favour him and saith, `Ransom him from going down to the pit, I have found an atonement.'

25 Т огава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

Fresher his flesh than a child's, He returneth to the days of his youth.

26 А ко се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

He maketh supplication unto God, And He accepteth him. And he seeth His face with shouting, And He returneth to man His righteousness.

27 Т ой пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;

He looketh on men, and saith, `I sinned, And uprightness I have perverted, And it hath not been profitable to me.

28 Т ой избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

He hath ransomed my soul From going over into the pit, And my life on the light looketh.'

29 Е то всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

Lo, all these doth God work, Twice -- thrice with man,

30 З а да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

To bring back his soul from the pit, To be enlightened with the light of the living.

31 В нимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

Attend, O Job, hearken to me, Keep silent, and I -- I do speak.

32 А ко имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

If there are words -- answer me, Speak, for I have a desire to justify thee.

33 Н о ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

If there are not -- hearken thou to me, Keep silent, and I teach thee wisdom.