1 Т огава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

And I have turned, and I see all the oppressions that are done under the sun, and lo, the tear of the oppressed, and they have no comforter; and at the hand of their oppressors power, and they have no comforter.

2 З а това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

And I am praising the dead who have already died above the living who are yet alive.

3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

And better than both of them he who hath not yet been, in that he hath not seen the evil work that hath been done under the sun.

4 Т огава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

And I have seen all the labour, and all the benefit of the work, because for it a man is the envy of his neighbour. Even this vanity and vexation of spirit.

5 Б езумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

The fool is clasping his hands, and eating his own flesh:

6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

`Better a handful quietness, than two handfuls labour and vexation of spirit.'

7 Т огава изново видях само суета под слънцето.

And I have turned, and I see a vain thing under the sun:

8 И ма такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

There is one, and there is not a second; even son or brother he hath not, and there is no end to all his labour! His eye also is not satisfied with riches, and, `For whom am I labouring and bereaving my soul of good?' This also is vanity, it is a sad travail.

9 П о-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

The two better than the one, in that they have a good reward by their labour.

10 З ащото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

For if they fall, the one raiseth up his companion, but wo to the one who falleth and there is not a second to raise him up!

11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък ?

Also, if two lie down, then they have heat, but how hath one heat?

12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

And if the one strengthen himself, the two stand against him; and the threefold cord is not hastily broken.

13 П о-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

Better is a poor and wise youth than an old and foolish king, who hath not known to be warned any more.

14 З ащото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

For from a house of prisoners he hath come out to reign, for even in his own kingdom he hath been poor.

15 В идях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

I have seen all the living, who are walking under the sun, with the second youth who doth stand in his place;

16 Н ямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

there is no end to all the people, to all who were before them; also, the latter rejoice not in him. Surely this also is vanity and vexation of spirit.