1 Т огава шуахецът Валдад в отговор каза:

And Bildad the Shuhite answereth and saith: --

2 Д о кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

Till when dost thou speak these things? And a strong wind -- sayings of thy mouth?

3 Б ог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

Doth God pervert judgment? And doth the Mighty One pervert justice?

4 А ко Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;

If thy sons have sinned before Him, And He doth send them away, By the hand of their transgression,

5 А ко би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

If thou dost seek early unto God, And unto the Mighty makest supplication,

6 Т огава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

If pure and upright thou, Surely now He waketh for thee, And hath completed The habitation of thy righteousness.

7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

And thy beginning hath been small, And thy latter end is very great.

8 П онеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

For, ask I pray thee of a former generation, And prepare to a search of their fathers,

9 ( Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);

(For of yesterday we, and we know not, For a shadow our days on earth.)

10 Н е щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

Do they not shew thee -- speak to thee, And from their heart bring forth words?

11 Н икне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

`Doth a rush wise without mire? A reed increase without water?

12 Д огде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.

While it in its budding -- uncropt, Even before any herb it withereth.

13 Т ака са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

So the paths of all forgetting God, And the hope of the profane doth perish,

14 Н адеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

Whose confidence is loathsome, And the house of a spider his trust.

15 Т ой ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

He leaneth on his house -- and it standeth not: He taketh hold on it -- and it abideth not.

16 Т ой зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

Green he before the sun, And over his garden his branch goeth out.

17 К орените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;

By a heap his roots are wrapped, A house of stones he looketh for.

18 Н о пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.

If doth destroy him from his place, Then it hath feigned concerning him, I have not seen thee!

19 Е то, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

Lo, this the joy of his way, And from the dust others spring up.'

20 Е то, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

Lo, God doth not reject the perfect, Nor taketh hold on the hand of evil doers.

21 В се пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

While he filleth with laughter thy mouth, And thy lips with shouting,

22 О ния, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

Those hating thee do put on shame, And the tent of the wicked is not!