1 Т огава шуахецът Валдад в отговор каза:

Allora Bildad di Suac rispose e disse:

2 Д о кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

«Fino a quando terrai questi discorsi e saranno le parole della tua bocca come un vento impetuoso?

3 Б ог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

Potrebbe Dio pervertire il giudizio? Potrebbe l’Onnipotente pervertire la giustizia?

4 А ко Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;

Se i tuoi figli hanno peccato contro di lui, egli li ha dati in balìa del loro misfatto;

5 А ко би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

ma tu, se ricorri a Dio e implori l’Onnipotente,

6 Т огава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

se proprio sei puro e integro, certo egli sorgerà in tuo favore e restaurerà la tua giusta dimora.

7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

Così sarà stato piccolo il tuo principio, ma la tua fine sarà grande oltre misura.

8 П онеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

«Interroga le passate generazioni, rifletti sull’esperienza dei padri;

9 ( Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);

poiché noi siamo di ieri e non sappiamo nulla; i nostri giorni sulla terra non sono che un’ombra;

10 Н е щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

ma quelli certo t’insegneranno, ti parleranno e dal loro cuore trarranno discorsi.

11 Н икне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

Può il papiro crescere dove non c’è limo? Forse il giunco viene su senz’acqua?

12 Д огде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.

Mentre sono ancora verdi, e senza che li si tagli, prima di tutte le erbe, inaridiscono.

13 Т ака са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

Tale è la sorte di tutti quelli che dimenticano Dio; la speranza dell’empio perirà.

14 Н адеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

La sua baldanza è troncata, la sua fiducia è come una tela di ragno.

15 Т ой ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

Egli si appoggia alla sua casa, ma essa non regge; vi si aggrappa, ma quella non tiene.

16 Т ой зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

Egli verdeggia al sole, i suoi rami si protendono sul suo giardino,

17 К орените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;

le sue radici s’intrecciano sul mucchio delle macerie, penetra fra le pietre della casa.

18 Н о пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.

Ma divelto che sia dal suo luogo, questo lo rinnega e gli dice: “Non ti ho mai visto!”

19 Е то, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

Tali sono le delizie che gli procura il suo comportamento! Dalla polvere, altri dopo di lui germoglieranno.

20 Е то, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

No, Dio non respinge l’uomo integro, né porge aiuto a quelli che fanno il male.

21 В се пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

Egli renderà ancora il sorriso alla tua bocca, sulle tue labbra metterà canti d’esultanza.

22 О ния, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

Quelli che ti odiano saranno coperti di vergogna, la tenda degli empi sparirà».