1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

«La vita dell’uomo sulla terra è come quella di un soldato; i suoi giorni sono simili ai giorni di un mercenario.

2 К ато на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

Come lo schiavo anela l’ombra, come l’operaio aspetta il suo salario,

3 Т ака на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

così a me toccano mesi di sciagura, mi sono assegnate notti di dolore.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

Non appena mi corico, dico: “Quando mi alzerò?” Ma la notte si prolunga, e mi sazio di agitazioni fino all’alba.

5 С нагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

La mia carne è coperta di vermi e di croste polverose, la mia pelle si richiude, poi riprende a suppurare.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

I miei giorni se ne vanno più veloci della spola, si consumano senza speranza.

7 П омни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

Ricòrdati che la mia vita è un soffio! L’occhio mio non vedrà più il bene.

8 О кото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

Lo sguardo di chi ora mi vede non mi potrà più scorgere; gli occhi tuoi mi cercheranno, ma io non sarò più.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

La nuvola svanisce e si dilegua; così chi scende nel soggiorno dei morti non ne risalirà;

10 Н яма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

non tornerà più nella sua casa e il luogo dove stava non lo riconoscerà più.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

Io, perciò, non terrò chiusa la bocca; nell’angoscia del mio spirito io parlerò, mi lamenterò nell’amarezza dell’anima mia.

12 М оре ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

Sono io forse il mare o un mostro marino che tu ponga intorno a me una guardia?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

Quando dico: “Il mio letto mi darà sollievo, il mio giaciglio allevierà la mia pena!”,

14 Т огава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

tu mi sgomenti con sogni e mi spaventi con visioni;

15 Т ака, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

io preferisco soffocare, a queste mie ossa preferisco la morte.

16 Д одея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

Io mi sto consumando; non vivrò sempre; ti prego, lasciami stare; i giorni miei non sono che un soffio.

17 Щ о е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

Che cos’è l’uomo che tu ne faccia tanto caso, che tu t’interessi a lui,

18 Д а го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

lo visiti ogni mattina e lo metta alla prova ogni istante?

19 Д о кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

Quando cesserai di tenere lo sguardo fisso su di me? Quando mi darai tempo d’inghiottire la mia saliva?

20 А ко съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

Se ho peccato, che ho fatto a te, o guardiano degli uomini? Perché hai fatto di me il tuo bersaglio a tal punto che sono divenuto un peso a me stesso?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

Perché non perdoni le mie trasgressioni e non cancelli la mia iniquità? Poiché presto giacerò nella polvere; tu mi cercherai, ma io non sarò più».