1 Д а! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

«A tale spettacolo il mio cuore trema e balza fuori dal suo posto.

2 С лушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

Udite, udite il fragore della sua voce, il rombo che esce dalla sua bocca!

3 П раща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

Egli lo lancia sotto tutti i cieli e il suo lampo guizza fino alle estremità della terra.

4 С лед нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

Dopo il lampo, una voce rugge; egli tuona con la sua voce maestosa; quando si ode la voce, il fulmine non è già più nella sua mano.

5 Б ог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

Dio tuona con la sua voce in modo prodigioso; grandi cose egli fa che noi non comprendiamo.

6 З ащото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

Dice alla neve: “Cadi sulla terra!” Lo dice alla pioggia, alla pioggia torrenziale.

7 З апечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

Rende inerte ogni mano d’uomo, perché tutti i mortali, che sono opera sua, imparino a conoscerlo.

8 Т огава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

Le bestie selvagge vanno nel covo e stanno accovacciate entro le tane.

9 О т помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

Dal sud viene l’uragano, il freddo viene dal nord.

10 Ч рез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

Al soffio di Dio si forma il ghiaccio e si contrae la distesa delle acque.

11 Т оже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

Egli carica pure le nubi di umidità, disperde lontano le nuvole che portano i suoi lampi

12 К оито според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.

ed esse, da lui guidate, vagano nei loro giri per eseguire i suoi comandi sopra la faccia di tutta la terra;

13 Б ило, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

e le manda come flagello, oppure come beneficio alla sua terra, o come prova della sua bontà.

14 С лушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

«Porgi l’orecchio a questo, Giobbe; fèrmati e considera le meraviglie di Dio!

15 Р азбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

Sai tu come Dio le diriga e faccia guizzare il lampo dalle sue nubi?

16 Р азбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

Conosci tu l’equilibrio delle nuvole, le meraviglie di colui la cui scienza è perfetta?

17 Т и, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,

Sai come mai i tuoi abiti sono caldi quando la terra si assopisce sotto il soffio dello scirocco?

18 М ожеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

Puoi tu, come lui, distendere i cieli e farli solidi come uno specchio di metallo?

19 Н аучи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си

Insegnaci tu che cosa dirgli! Nelle nostre tenebre, noi siamo senza parole.

20 Щ е Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

Gli si annuncerà forse che io voglio parlare? Ma chi mai può desiderare di essere inghiottito?

21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

Nessuno può fissare il sole che sfolgora nel cielo, quando c’è passato il vento a renderlo limpido.

22 Т а е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

Dal settentrione viene l’oro; Dio è circondato da una maestà terribile;

23 В семогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

l’Onnipotente noi non lo possiamo scoprire. Egli è grande in forza, in equità, in perfetta giustizia; egli non opprime nessuno.

24 З атова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните+.

Perciò gli uomini lo temono; egli non degna d’uno sguardo chi si crede saggio».