1 ( По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Al direttore del coro. Secondo Iedutun. Salmo di Asaf. La mia voce sale a Dio e io grido; la mia voce sale a Dio ed egli mi porge l’orecchio.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Nel giorno della mia afflizione ho cercato il Signore; la mia mano è stata tesa durante la notte senza stancarsi, l’anima mia ha rifiutato di essere consolata.

3 С помням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

Mi ricordo di Dio, e gemo; medito, e il mio spirito è abbattuto.

4 У държаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Tu tieni desti gli occhi miei, sono turbato e non posso parlare.

5 Р азмислих за древните дни, За годините на старите времена.

Ripenso ai giorni antichi, agli anni da lungo tempo trascorsi.

6 С помням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

Durante la notte mi ricordo dei miei canti; medito, e il mio spirito si pone delle domande:

7 Г оспод до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

«Il Signore ci respinge forse per sempre? Non mostrerà più la sua bontà?

8 П рестанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

La sua misericordia è venuta a mancare per sempre? La sua parola è cessata per ogni generazione?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

Dio ha forse dimenticato di avere pietà? Ha egli soffocato nell’ira il suo amore?»

10 Т огава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Ho detto: «La mia afflizione sta in questo: che la destra dell’Altissimo è mutata ».

11 Щ е спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Io rievocherò i prodigi del Signore; sì, ricorderò le tue meraviglie antiche,

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

mediterò su tutte le opere tue e ripenserò alle tue gesta.

13 Б оже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

O Dio, le tue vie sono sante; quale Dio è grande come il nostro Dio?

14 Т и си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Tu sei il Dio che opera meraviglie; tu hai fatto conoscere la tua forza tra i popoli.

15 И зкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

Con il tuo braccio hai riscattato il tuo popolo, i figli di Giacobbe e di Giuseppe.

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Le acque ti videro, o Dio; le acque ti videro e furono spaventate; anche gli oceani tremarono.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Le nubi versarono diluvi d’acqua; i cieli tuonarono; e anche le tue saette guizzarono da ogni parte.

18 Г ласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

Il fragore dei tuoni era nel turbine; i lampi illuminarono il mondo; la terra fu scossa e tremò.

19 П рез морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

Tu apristi la tua via in mezzo al mare, i tuoi sentieri in mezzo alle grandi acque e le tue orme non furono visibili.

20 В одил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Tu guidasti il tuo popolo come un gregge, per mano di Mosè e di Aaronne.