1 ( По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Mi voz se eleva a Dios, y a El clamaré; Mi voz se eleva a Dios, y El me oirá.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

En el día de mi angustia busqué al Señor; En la noche mi mano se extendía sin cansarse; Mi alma rehusaba ser consolada.

3 С помням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

Me acuerdo de Dios, y me siento turbado; Me lamento, y mi espíritu desmaya. (Selah)

4 У държаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Has mantenido abiertos mis párpados; Estoy tan turbado que no puedo hablar.

5 Р азмислих за древните дни, За годините на старите времена.

He pensado en los días pasados, En los años antiguos.

6 С помням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

De noche me acordaré de mi canción; En mi corazón meditaré, Y mi espíritu indaga:

7 Г оспод до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

¿Rechazará el Señor para siempre ? ¿No mostrará más Su favor ?

8 П рестанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

¿Ha cesado para siempre Su misericordia ? ¿Ha terminado para siempre Su promesa ?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

¿Ha olvidado Dios tener piedad, O ha retirado con Su ira Su compasión ? (Selah)

10 Т огава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Entonces dije: “Este es mi dolor: Que la diestra del Altísimo ha cambiado.”

11 Щ е спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Me acordaré de las obras del Señor; Ciertamente me acordaré de Tus maravillas antiguas.

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

Meditaré en toda Tu obra, Y reflexionaré en Tus hechos.

13 Б оже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

Santo es, oh Dios, Tu camino; ¿Qué dios hay grande como nuestro Dios ?

14 Т и си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Tú eres el Dios que hace maravillas, Has hecho conocer Tu poder entre los pueblos.

15 И зкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

Con Tu brazo has redimido a Tu pueblo, A los hijos de Jacob y de José. (Selah)

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Las aguas Te vieron, oh Dios, Te vieron las aguas y temieron, Los abismos también se estremecieron.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Derramaron aguas las nubes, Tronaron los nubarrones, También Tus saetas centellearon por todos lados.

18 Г ласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

La voz de Tu trueno estaba en el torbellino, Los relámpagos iluminaron al mundo, La tierra se estremeció y tembló.

19 П рез морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

En el mar estaba Tu camino, Y Tus sendas en las aguas inmensas, Y no se conocieron Tus huellas.

20 В одил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Como rebaño guiaste a Tu pueblo Por mano de Moisés y de Aarón.