1 ( По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

Den gracias al Señor, invoquen Su nombre; Den a conocer Sus obras entre los pueblos.

2 П ейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

Cántenle, cántenle; Hablen de todas Sus maravillas.

3 Х валете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

Gloríense en Su santo nombre; Alégrese el corazón de los que buscan al Señor.

4 Т ърсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

Busquen al Señor y Su fortaleza; Busquen Su rostro continuamente.

5 П омнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

Recuerden las maravillas que El ha hecho, Sus prodigios y los juicios de Su boca,

6 В ие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

Oh simiente de Abraham, Su siervo, Hijos de Jacob, Sus escogidos.

7 Т ой е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

El es el Señor nuestro Dios; Sus juicios están en toda la tierra.

8 В сякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

Para siempre se ha acordado de Su pacto, De la palabra que ordenó a mil generaciones,

9 К оето изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,

Del pacto que hizo con Abraham, Y de Su juramento a Isaac.

10 К оято утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.

También lo confirmó a Jacob por estatuto, A Israel como pacto eterno,

11 К ато рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

Diciendo: “A ti te daré la tierra de Canaán Como porción de la heredad de ustedes.”

12 К огато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

Cuando eran pocos en número, Muy pocos, y extranjeros en el país,

13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

Cuando vagaban de nación en nación, Y de un reino a otro pueblo,

14 Т ой не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

El no permitió que nadie los oprimiera, Y por amor a ellos reprendió a reyes, diciéndoles:

15 К ато каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

“No toquen a Mis ungidos, Ni hagan mal a Mis profetas.”

16 П осле призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

Y llamó al hambre sobre la tierra; Quebró todo sustento de pan.

17 И зпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

Envió a un hombre delante de ellos, A José, vendido como esclavo.

18 С тиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,

Con grillos afligieron sus pies, El mismo fue puesto en cadenas,

19 Д окато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

Hasta que su predicción se cumplió; La palabra del Señor lo puso a prueba.

20 Ц арят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

El rey envió, y lo soltó, El soberano de los pueblos, lo puso en libertad.

21 П остави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

Lo puso por señor de su casa, Y administrador sobre todos sus bienes,

22 З а да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

Para que encarcelara a sus príncipes a voluntad suya, Y a sus ancianos enseñara sabiduría.

23 Т огава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

También Israel entró en Egipto, Así peregrinó Jacob en la tierra de Cam.

24 Г дето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.

E hizo que su pueblo se multiplicara mucho, Y los hizo más fuertes que sus adversarios.

25 О бърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му

Les cambió el corazón para que odiaran a Su pueblo, Para que obraran astutamente contra Sus siervos.

26 П рати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.

Envió a Moisés Su siervo, Y a Aarón a quien había escogido.

27 К оито извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.

Estos hicieron las maravillas de Dios entre ellos, Y prodigios en la tierra de Cam.

28 Т ой изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.

Mandó tinieblas e hizo que se oscureciera, Pero ellos no atendieron a Sus palabras.

29 П ревърна водите им в кръв, И измори рибите им.

Convirtió sus aguas en sangre, E hizo morir sus peces.

30 З емята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.

Se llenó su tierra de ranas Hasta en las alcobas de sus reyes.

31 Т ой рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

El habló, y vinieron enjambres de moscas Y mosquitos por todo su territorio.

32 Д аде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

Les dio granizo por lluvia, Y llamas de fuego en su tierra.

33 П орази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.

Devastó también sus vides y sus higueras, Y destrozó los árboles de sus territorios.

34 Р ече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

El habló, y vinieron langostas, Y orugas sin número;

35 К оито изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

Que devoraron toda la vegetación de su país, Y se comieron el fruto de su suelo.

36 П орази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

También hirió de muerte a todo primogénito de su tierra; Las primicias de todo su vigor.

37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.

Pero a Su pueblo lo sacó con plata y oro, Y entre Sus tribus no hubo quien tropezara.

38 Р азвесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

Egipto se alegró cuando se fueron, Porque su terror había caído sobre ellos.

39 Р азпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.

Extendió una nube para cubrirlos, Y fuego para iluminar los de noche.

40 Т е поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.

Pidieron, y les mandó codornices, Y los sació de pan del cielo.

41 Р азцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.

Abrió la roca, y brotaron las aguas; Corrieron como un río en tierra seca.

42 З ащото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

Porque se acordó de Su santa palabra Dada a Abraham Su siervo,

43 Т ака изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

Y sacó a Su pueblo con alegría, Y a Sus escogidos con gritos de júbilo.

44 Д аде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.

También les dio las tierras de las naciones, Y poseyeron el fruto del trabajo de los pueblos,

45 З а да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

A fin de que guardaran Sus estatutos, Y observaran Sus leyes. ¡Aleluya!