1 У тешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

“Consuelen, consuelen a Mi pueblo,” dice su Dios.

2 Г оворете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.

“Hablen al corazón de Jerusalén Y díganle a voces que su lucha ha terminado, Que su iniquidad ha sido quitada, Que ha recibido de la mano del Señor El doble por todos sus pecados.”

3 Г лас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

Una voz clama: “Preparen en el desierto camino al Señor; Allanen en la soledad calzada para nuestro Dios.

4 В сяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;

Todo valle sea elevado, Y bajado todo monte y collado; Vuélvase llano el terreno escabroso, Y lo abrupto, ancho valle.

5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

Entonces será revelada la gloria del Señor, Y toda carne (toda persona) a una la verá, Pues la boca del Señor ha hablado.”

6 Г лас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се+: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

Una voz dijo: “Clama.” Entonces él respondió: “¿Qué he de clamar?” Que toda carne (todo ser viviente) es como la hierba, y todo su esplendor es como la flor del campo.

7 Т ревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

Se seca la hierba, se marchita la flor Cuando el aliento del Señor sopla sobre ella; En verdad el pueblo es hierba.

8 Т ревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

Se seca la hierba, se marchita la flor, Pero la palabra de nuestro Dios permanece para siempre.

9 Т и, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

Súbete a un alto monte, Oh Sion, portadora de buenas nuevas. Levanta con fuerza tu voz, Oh Jerusalén, portadora de buenas nuevas; Levánta la, no temas. Dile a las ciudades de Judá: “Aquí está su Dios.”

10 Е то, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

Miren, el Señor Dios vendrá con poder, Y Su brazo gobernará por El. Con El está Su galardón, Y Su recompensa delante de El.

11 Т ой ще пасе стадото Си като овчар,, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

Como pastor apacentará Su rebaño, En Su brazo recogerá los corderos, Y en Su seno los llevará; Guiará con cuidado a las recién paridas.

12 К ой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

¿Quién midió las aguas en el hueco de Su mano, Y con Su palmo tomó la medida de los cielos, O con un tercio de medida calculó el polvo de la tierra. Quién pesó los montes con la báscula, Y las colinas con la balanza?

13 К ой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

¿Quién guió al Espíritu del Señor, O como consejero suyo Le enseñó ?

14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

¿A quién pidió consejo y quién Le dio entendimiento? ¿ Quién Lo instruyó en la senda de la justicia, Le enseñó conocimiento, Y Le mostró el camino de la inteligencia ?

15 Е то, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

Las naciones Le son como gota en un cubo, Y son estimadas como grano de polvo en la balanza. El levanta las islas como al polvo fino.

16 Л иван не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.

El Líbano no basta para el fuego, Ni bastan sus bestias para el holocausto.

17 В сичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

Todas las naciones ante El son como nada, Menos que nada e insignificantes son consideradas por El.

18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

¿A quién, pues, asemejarán a Dios, O con qué semejanza Lo compararán ?

19 К умирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;

El artífice funde el ídolo, El orfebre lo recubre de oro Y el platero le hace cadenas de plata.

20 К ойто е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

El que es muy pobre para tal ofrenda Escoge un árbol que no se pudra; Se busca un hábil artífice Para erigir un ídolo que no se tambalee.

21 Н е знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

¿No saben? ¿No han oído? ¿No se lo han anunciado desde el principio ? ¿No lo han entendido desde la fundación de la tierra ?

22 О нзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

El es el que está sentado sobre la redondez de la tierra, Cuyos habitantes son como langostas. El es el que extiende los cielos como una cortina Y los despliega como una tienda para morar.

23 К ойто докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

El es el que reduce a la nada a los gobernantes, Y hace insignificantes a los jueces de la tierra.

24 Т е едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

Apenas han sido plantados, Apenas han sido sembrados, Apenas ha arraigado en la tierra su tallo, Cuando El sopla sobre ellos, se secan, Y la tempestad como hojarasca se los lleva.

25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

“¿A quién, pues, ustedes Me harán semejante Para que Yo sea su igual?” dice el Santo.

26 Д игнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

Alcen a lo alto sus ojos Y vean quién ha creado estos astros: El que hace salir en orden a su ejército, Y a todos llama por su nombre. Por la grandeza de Su fuerza y la fortaleza de Su poder No falta ni uno.

27 З ащо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

¿Por qué dices, Jacob, y afirmas, Israel: “Escondido está mi camino del Señor, Y mi derecho pasa inadvertido a mi Dios ?”

28 Н е знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

¿Acaso no lo sabes? ¿Es que no lo has oído ? El Dios eterno, el Señor, el creador de los confines de la tierra No se fatiga ni se cansa. Su entendimiento es inescrutable.

29 Т ой дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

El da fuerzas al fatigado, Y al que no tiene fuerzas, aumenta el vigor.

30 Д аже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

Aun los mancebos se fatigan y se cansan, Y los jóvenes tropiezan y vacilan,

31 Н о ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

Pero los que esperan en el Señor Renovarán sus fuerzas. Se remontarán con alas como las águilas, Correrán y no se cansarán, Caminarán y no se fatigarán.