1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Oh Dios, con nuestros oídos hemos oído, Nuestros padres nos han contado La obra que hiciste en sus días, En los tiempos antiguos:

2 Т и си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Tú con Tu mano echaste fuera las naciones, Pero a ellos los plantaste. Afligiste a los pueblos, Pero a ellos los hiciste crecer.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Pues no fue por su espada que tomaron posesión de la tierra, Ni fue su brazo el que los salvó, Sino Tu diestra y Tu brazo, y la luz de Tu presencia, Porque Te complaciste en ellos.

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

Tú eres mi Rey, oh Dios; Manda victorias a Jacob.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Contigo rechazaremos a nuestros adversarios; En Tu nombre pisotearemos a los que contra nosotros se levanten.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Porque yo no confiaré en mi arco, Ni me podrá salvar mi espada;

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

Pues Tú nos has salvado de nuestros adversarios, Y has avergonzado a los que nos aborrecen.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

En Dios nos hemos gloriado todo el día. Por siempre alabaremos Tu nombre. (Selah)

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Sin embargo, Tú nos has rechazado y nos has confundido, Y no sales con nuestros ejércitos.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Nos haces retroceder ante el adversario, Y los que nos aborrecen tomaron botín para sí.

11 П редал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Nos entregas como ovejas para ser devorados, Y nos has esparcido entre las naciones.

12 П родал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

Vendes a Tu pueblo a bajo precio, Y nada has ganado con su venta.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Nos haces el oprobio de nuestros vecinos, Escarnio y burla de los que nos rodean.

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Nos pones por proverbio entre las naciones, Causa de risa entre los pueblos.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Todo el día mi ignominia está delante de mí, Y la vergüenza de mi rostro me ha abrumado

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

Por la voz del que me reprocha e insulta, Por la presencia del enemigo y del vengativo.

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Todo esto nos ha sobrevenido, pero no nos hemos olvidado de Ti, Ni hemos faltado a Tu pacto.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

No se ha vuelto atrás nuestro corazón, Ni se han desviado nuestros pasos de Tu senda;

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

Sin embargo, nos has quebrantado en la región de los chacales, Y nos has cubierto con la sombra de la muerte.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Si nos hubiéramos olvidado del nombre de nuestro Dios, O extendido nuestras manos a un dios extraño,

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

¿No se habría dado cuenta Dios de esto? Pues El conoce los secretos del corazón.

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

Pero por causa Tuya nos matan cada día; Se nos considera como ovejas para el matadero.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

¡Despierta! ¿Por qué duermes, Señor ? ¡Levántate! No nos rechaces para siempre.

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

¿Por qué escondes Tu rostro Y te olvidas de nuestra aflicción y de nuestra opresión ?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

Porque nuestra alma se ha hundido en el polvo; Nuestro cuerpo está pegado a la tierra.

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

¡Levántate! Sé nuestra ayuda, Y redímenos por amor de Tu misericordia.