1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Ki te tino kaiwhakatangi, ma nga tama a Koraha. He Makiri. E te Atua, kua rongo o matou taringa, kua korerotia ki a matou e o matou matua, nga mahi i mahia e koe i o ratou ra, i nga ra o mua.

2 Т и си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Nau nga tauiwi i pana ki tou ringa, nau ratou i whakato: nau nga iwi i whiu, a whakamararatia ana ratou.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Ehara hoki i te mea, na ta ratou hoari i whiwhi ai ratou ki te whenua, ehara to ratou takakau i te mea i ora ai ratou: engari na tou matau, na tou takakau hoki, na te marama ano o tou mata, he pai hoki nou ki a ratou.

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

E te Atua, ko koe toku Kingi: whakahaua he whakaora mo Hakapa.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Mau ka turaki ai matou i o matou hoariri; ma tou ingoa ka takahia ai e matou te hunga e whakatika ana ki a matou.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

E kore hoki ahau e whakawhirinaki ki taku kopere: e kore ano taku hoari e whakaora i ahau.

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

Nau hoki matou i ora ai i o matou hoariri: nau ano i whakama ai te hunga i kino ki a matou.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

Ko te Atua ta matou e whakamanamana ai i te roa o te ra: ka whakamoemiti ano matou ki tou ingoa ake ake. (Hera.

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Otira kua panga nei matou e koe, kua meinga kia whakama: kahore hoki koe kia haere tahi me a matou taua.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Kua meinga matou kia hoki whakamuri mai i te hoariri; kei te pahua ano i etahi ma ratou te hunga e kino ana ki a matou.

11 П редал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Kua hoatu matou e koe, ano he hipi e kainga ana: kua marara ki roto ki nga tauiwi.

12 П родал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

E hokona ana e koe tau iwi, a hore he utu: kahore hoki koe e whiwhi rawa i te utu mo ratou.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

E meinga ana matou e koe hei tawainga ma o matou hoa kainga; hei whakahaweatanga, hei whakakatanga mai ma te hunga i tetahi taha, i tetahi taha o matou.

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

E meinga ana matou e koe hei whakatauki ma nga tauiwi; hei rurutanga matenga ma nga iwi.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Kei mua tonu i ahau toku whakama; kua taupokina ahau e te pawera o toku mata;

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

I te reo o te kaitawai, o te kaikohukohu; i te hoariri, i te kairapu utu.

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Kua pa katoa tenei ki a matou; heoi kahore matou i wareware ki a koe, kihai ano i teka ki tau kawenata.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

Kahore to matou ngakau i tahuri whakamuri; kihai ano o matou hikoinga i peka ke i tau ara;

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

I maru ai matou i a koe i te wahi o nga tarakona; a taupoki rawa ki te atarangi o te mate.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Mehemea kua wareware matou ki te ingoa o to matou Atua, kua totoro ranei o matou ringa ki te atua ke;

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

E kore ranei tenei e ata tirohia e te Atua? E matau ana hoki ia ki nga mea ngaro o te ngakau.

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

Mou nei hoki matou i patua ai i te ra roa nei: kiia iho matou he hipi e patua ana.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

E ara, he aha koe ka moe ai, e te Ariki? Whakatika, kaua matou e panga tonutia.

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

He aha koe ka huna ai i tou mata? ka wareware ai ki to matou mamae, ki to matou tukinotanga?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

Kua piko nei hoki to matou wairua ki raro ki te puehu; piri rawa to matou kopu ki te whenua.

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

E ara, hei awhina i a matou; kia mahara ki tou aroha, a hokona matou.