1 ( По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

Silencio habrá delante de Ti, y alabanza en Sion, oh Dios. A Ti se cumplirá el voto.

2 Т и, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

¡Oh Tú, que escuchas la oración! Hasta Ti viene todo hombre.

3 Б еззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

Las iniquidades prevalecen contra mí, Pero nuestras transgresiones Tú las perdonas.

4 Б лажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

Cuán bienaventurado es aquel que Tú escoges, y acercas a Ti, Para que more en Tus atrios. Seremos saciados con el bien de Tu casa, Tu santo templo.

5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

Con grandes prodigios nos respondes en justicia, Oh Dios de nuestra salvación, Tú eres la confianza de todos los términos de la tierra y del más lejano mar;

6 Т и Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

El que afirma los montes con Su poder, Ceñido de potencia;

7 К ойто правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

El que calma el rugido de los mares, El estruendo de las olas, Y el tumulto de los pueblos.

8 Т ака и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

Por eso los que moran en los confines de la tierra temen Tus obras, Tú haces cantar de júbilo a la aurora y al ocaso.

9 К ато посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:

Tú visitas la tierra y la riegas en abundancia, En gran manera la enriqueces. El río de Dios rebosa de agua; Tú les preparas su grano, porque así preparas la tierra.

10 К ато напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

Riegas sus surcos abundantemente, Allanas sus camellones, La ablandas con lluvias, Bendices sus renuevos.

11 В ърху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

Tú has coronado el año con Tus bienes, Y Tus huellas destilan grasa.

12 П асбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;

Destilan los pastos del desierto, Y los collados se adornan de alegría.

13 Л ивадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.

Las praderas se visten de rebaños, Y los valles se cubren de grano; Dan voces de júbilo, sí, cantan.