1 ( По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

Cuando el Señor hizo volver a los cautivos de Sion, Eramos como los que sueñan.

2 Т огава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.

Entonces nuestra boca se llenó de risa, Y nuestra lengua de gritos de alegría; Entonces dijeron entre las naciones: “Grandes cosas ha hecho el Señor con ellos.”

3 Г оспод извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.

Grandes cosas ha hecho el Señor con nosotros; Estamos alegres.

4 В ърни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.

Haz volver, Señor, a nuestros cautivos, Como las corrientes en el sur.

5 О ния, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

Los que siembran con lágrimas, segarán con gritos de júbilo.

6 О ня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.

El que con lágrimas anda, llevando la semilla de la siembra, En verdad volverá con gritos de alegría, trayendo sus gavillas.