1 С ега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.

Cantaré ahora a mi amado, El canto de mi amado acerca de Su viña. Mi bien amado tenía una viña en una fértil colina.

2 О копа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше сладко грозде, Но то роди диво.

La cavó por todas partes, quitó sus piedras, Y la plantó de vides escogidas. Edificó una torre en medio de ella, Y también excavó en ella un lagar. Esperaba que produjera uvas buenas, Pero sólo produjo uvas silvestres.

3 И сега, ерусалимските жители и Юдовите мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

Y ahora, moradores de Jerusalén y hombres de Judá, Juzguen entre Mí y Mi viña.

4 Щ о повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, То роди диво?

¿Qué más se puede hacer por Mi viña, Que Yo no haya hecho en ella ? ¿Por qué, cuando esperaba que produjera uvas buenas, Produjo uvas silvestres ?

5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

Ahora pues, dejen que les diga Lo que Yo he de hacer a Mi viña: “Quitaré su vallado y será consumida; Derribaré su muro y será pisoteada.

6 И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него,

Y haré que quede desolada. No será podada ni labrada, Y crecerán zarzas y espinos. También mandaré a las nubes que no derramen lluvia sobre ella.”

7 З ащото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.

Ciertamente, la viña del Señor de los ejércitos es la casa de Israel, Y los hombres de Judá Su plantío delicioso. El esperaba equidad, pero hubo derramamiento de sangre; Justicia, pero hubo clamor. Ayes contra los Impíos

8 Г орко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!

¡Ay de los que juntan casa con casa, Y añaden campo a campo Hasta que no queda sitio alguno, Para así habitar ustedes solos en medio de la tierra!

9 Г оспод на Силите ми казва в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави къщи;

A mis oídos el Señor de los ejércitos ha jurado: “Ciertamente muchas casas serán desoladas, Grandes y hermosas, pero sin moradores.

10 З ащото десет уврата лозе ще дадат само един ват вино, И един кор семе ще даде само една ефа плод,

Porque cuatro hectáreas (2 acres)de viña producirán sólo 22 litros de vino, Y 220 litros de semilla producirán sólo 22 litros de grano.”

11 Г орко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!

¡Ay de los que se levantan muy de mañana para ir tras la bebida, De los que trasnochan para que el vino los encienda!

12 И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на делото на ръцете Му.

En sus banquetes hay lira y arpa, pandero y flauta, y vino, Pero no contemplan las obras del Señor, Ni ven la obra de Sus manos.

13 З атова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,

Por eso va cautivo Mi pueblo por falta de discernimiento. Sus notables están muertos de hambre Y su multitud reseca de sed.

14 З атова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И в нея слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.

Por tanto el Seol (región de los muertos) ha ensanchado su garganta y ha abierto sin medida su boca. Y a él desciende el esplendor de Jerusalén, su multitud, su alboroto y el que se divertía en ella.

15 И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;

El hombre común será humillado y el hombre de importancia abatido, Y los ojos de los altivos serán abatidos.

16 А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.

Pero el Señor de los ejércitos será exaltado por Su juicio, Y el Dios santo se mostrará santo por Su justicia.

17 Т огава ангелите ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.

Entonces pastarán los corderos como en praderas propias, Y en los lugares desolados de los ricos, extranjeros comerán.

18 Г орко на ония, които теглят беззаконието си с въжета от лъжи, И грехът като с ремъци от товарна кола, -

¡Ay de los que arrastran la iniquidad con cuerdas de falsedad Y el pecado como con coyundas de carretas!

19 К оито казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от светия Израилев, за да го разберем!

Los que dicen: “Que se dé prisa, que apresure Su obra, para que la veamos; Que se acerque y venga el propósito del Santo de Israel, Para que lo sepamos.”

20 Г орко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

¡Ay de los que llaman al mal bien y al bien mal, Que tienen las tinieblas por luz y la luz por tinieblas, Que tienen lo amargo por dulce y lo dulce por amargo!

21 Г орко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!

¡Ay de los sabios a sus propios ojos E inteligentes ante sí mismos!

22 Г орко на ония, които са юнаци да пият вино, И силно да подправят спиртно питие, -

¡Ay de los héroes para beber vino Y valientes para mezclar bebidas,

23 К оито за дарове оправдават беззаконника И отнемат от праведника правото му!

Que justifican al impío por soborno Y quitan al justo su derecho!

24 З атова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще вазлезе като прах. Защото отхвълиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.

Por tanto, como la lengua de fuego consume el rastrojo, Y la hierba seca cae ante la llama, Su raíz como podredumbre se volverá y su flor como polvo será esparcida. Porque desecharon la ley del Señor de los ejércitos, Y despreciaron la palabra del Santo de Israel.

25 З а туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потрепераха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

Por esta causa se ha encendido la ira del Señor contra Su pueblo, Y ha extendido Su mano contra ellos y los ha herido. Los montes temblaron y sus cadáveres yacen como desecho en medio de las calles. Con todo esto, no se ha agotado Su ira, Y aún está extendida Su mano.

26 И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки от тях от края на земята; И, Ето, те скоро ще дойдат набързо.

Alzará estandarte a la nación lejana, Y le silbará desde los confines de la tierra, Y vendrá muy pronto, con rapidez.

27 Н икой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.

En ella nadie está cansado ni nadie se tambalea, Ninguno dormita ni duerme. A ninguno se le ha desatado el cinturón de la cintura, Ni se le ha roto la correa de su sandalia.

28 С трелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.

Sus flechas están afiladas y todos sus arcos entesados. Los cascos de sus caballos son como pedernal y las ruedas de sus carros como torbellino.

29 Р евът им ще бъде като на лъв: Те ще реват като млади лъвове; Да! Ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.

Su rugido es como de leona, ruge como leoncillos. Gruñe y atrapa la presa, Y se la lleva sin que nadie la libre.

30 И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина и неволя, И виделината помрачена през облаците й.

En aquel día gruñirá sobre ella como el bramido del mar. Si se mira hacia la tierra, hay tinieblas y angustia; Aun la luz es oscurecida por sus nubes.