1 ( По слав. 68). За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.

Sálvame, oh Dios, Porque las aguas me han llegado hasta el alma.

2 П отъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.

Me he hundido en cieno profundo, y no hay donde apoyar el pie; He llegado a lo profundo de las aguas, y la corriente me cubre.

3 И знемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

Cansado estoy de llorar; reseca está mi garganta; Mis ojos desfallecen mientras espero a mi Dios.

4 Т ия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.

Más que los cabellos de mi cabeza son los que sin causa me aborrecen; Poderosos son los que quieren destruirme, Sin razón son mis enemigos, Me hacen devolver aquello que no robé.

5 Б оже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

Oh Dios, Tú conoces mi insensatez, Y mis transgresiones no Te son ocultas.

6 Г осподи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.

¡No se avergüencen de mí los que en Ti esperan, oh Señor, Dios de los ejércitos! ¡No sean humillados por mí los que Te buscan, oh Dios de Israel!

7 З ащото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.

Pues por amor de Ti he sufrido insultos; La ignominia ha cubierto mi rostro.

8 Ч ужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.

Me he convertido en extraño para mis hermanos, Y en extranjero para los hijos de mi madre.

9 З ащото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

Porque el celo por Tu casa me ha consumido, Y los insultos de los que Te injurian han caído sobre mí.

10 К огато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;

Cuando lloraba afligiendo con ayuno mi alma, Eso se convirtió en afrenta para mí.

11 К огато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.

Cuando hice de cilicio mi vestido, Me convertí en proverbio para ellos.

12 З а мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.

Hablan de mí los que se sientan a la puerta, Y soy la canción de los borrachos.

13 Н о аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.

Pero yo elevo a Ti mi oración, oh Señor, en tiempo propicio; Oh Dios, en la grandeza de Tu misericordia, Respóndeme con Tu verdad salvadora.

14 И збави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.

Sácame del cieno y no dejes que me hunda; Sea yo librado de los que me odian, y de lo profundo de las aguas.

15 Н е дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

No me cubra la corriente de las aguas, Ni me trague el abismo, Ni el pozo cierre sobre mí su boca.

16 П ослушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;

Respóndeme, oh Señor, pues buena es Tu misericordia; Vuélvete a mí, conforme a Tu inmensa compasión,

17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.

Y no escondas Tu rostro de Tu siervo, Porque estoy en angustia; respóndeme pronto.

18 П риближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.

Acércate a mi alma y redímela; Por causa de mis enemigos, rescátame.

19 Т и знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.

Tú conoces mi afrenta, mi vergüenza y mi ignominia; Todos mis adversarios están delante de Ti.

20 У кор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.

La afrenta ha quebrantado mi corazón, y estoy enfermo; Esperé compasión, pero no la hubo; Busqué consoladores, pero no los hallé.

21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.

Y por comida me dieron hiel, Y para mi sed me dieron a beber vinagre.

22 Т рапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.

Que la mesa delante de ellos se convierta en lazo, Y cuando estén en paz, se vuelva una trampa.

23 Д а се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.

Núblense sus ojos para que no puedan ver, Y haz que sus lomos tiemblen continuamente.

24 И злей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

Derrama sobre ellos Tu indignación, Y que el ardor de Tu ira los alcance.

25 Ж илището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.

Sea desolado su campamento, Y nadie habite en sus tiendas.

26 З ащото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.

Porque han perseguido al que ya Tú has herido, Y cuentan del dolor de aquéllos que Tú has traspasado.

27 П риложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.

Añade iniquidad a su iniquidad, Y que no entren en Tu justicia.

28 Д а се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.

Sean borrados del Libro de la Vida, Y no sean inscritos con los justos.

29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.

Pero yo estoy afligido y adolorido; Tu salvación, oh Dios, me ponga en alto.

30 Щ е хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;

Con cántico alabaré el nombre de Dios, Y con acción de gracias Lo exaltaré.

31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.

Y esto agradará al Señor más que el sacrificio de un buey O de un novillo con cuernos y pezuñas.

32 С мирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

Esto han visto los humildes y se alegran. Viva su corazón, ustedes los que buscan a Dios.

33 З ащото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.

Porque el Señor oye a los necesitados Y no desprecia a los suyos que están presos.

34 Н ека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.

Alábenle los cielos y la tierra, Los mares y todo lo que en ellos se mueve.

35 З ащото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.

Porque Dios salvará a Sion y edificará las ciudades de Judá, Para que ellos moren allí y la posean.

36 О ще и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.

Y la descendencia de Sus siervos la heredará, Y los que aman Su nombre morarán en ella.