1 С лед това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.

Después de esto, el Señor designó a otros setenta, y los envió de dos en dos delante de El, a toda ciudad y lugar adonde El había de ir.

2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

Y les decía: “La cosecha es mucha, pero los obreros pocos; rueguen, por tanto, al Señor de la cosecha que envíe obreros a Su cosecha.

3 И дете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

Vayan; miren que los envío como corderos en medio de lobos.

4 Н е носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

No lleven bolsa, ni alforja, ni sandalias; y a nadie saluden por el camino.

5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

En cualquier casa que entren, primero digan: ‘Paz a esta casa.’

6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

Y si hay allí un hijo de paz, la paz de ustedes reposará sobre él; pero si no, se volverá a ustedes.

7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

Permanezcan entonces en esa casa, comiendo y bebiendo lo que les den; porque el obrero es digno de su salario. No se pasen de casa en casa.

8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

En cualquier ciudad donde entren y los reciban, coman lo que les sirvan;

9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

sanen a los enfermos que haya en ella, y díganles: ‘Se ha acercado a ustedes el reino de Dios.’

10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

Pero en cualquier ciudad donde entren, y no los reciban, salgan a sus calles, y digan:

11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

‘Hasta el polvo de su ciudad que se pega a nuestros pies, nos lo sacudimos en protesta contra ustedes; pero sepan esto: que el reino de Dios se ha acercado.’

12 К азвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.

Les digo que en aquel día será más tolerable el castigo para Sodoma que para aquella ciudad.

13 Г орко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

“¡ Ay de ti Corazín! ¡Ay de ti Betsaida! Porque si los milagros que se hicieron entre ustedes hubieran sido hechos en Tiro y Sidón, hace tiempo que se hubieran arrepentido sentados en cilicio y ceniza.

14 О баче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

Por eso, en el juicio será más tolerable el castigo para Tiro y Sidón que para ustedes.

15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш.

Y tú, Capernaúm, ¿acaso serás elevada hasta los cielos? ¡Hasta el Hades (la región de los muertos) serás hundida!

16 К ойто слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

“El que a ustedes escucha, Me escucha a Mí, y el que a ustedes rechaza, Me rechaza a Mí; y el que Me rechaza a Mí, rechaza al que Me envió.” Regreso de los Setenta

17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

Los setenta regresaron con gozo, diciendo: “Señor, hasta los demonios se nos sujetan en Tu nombre.”

18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.

Y El les dijo: “Yo veía a Satanás caer del cielo como un rayo.

19 Е то, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

Miren, les he dado autoridad para pisotear sobre serpientes y escorpiones, y sobre todo el poder del enemigo, y nada les hará daño.

20 О баче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

Sin embargo, no se regocijen en esto, de que los espíritus se les sometan, sino regocíjense de que sus nombres están escritos en los cielos.” Jesús Se Regocija

21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

En aquella misma hora Jesús se regocijó mucho en el Espíritu Santo, y dijo: “Te alabo, Padre, Señor del cielo y de la tierra, porque ocultaste estas cosas a sabios y a inteligentes, y las revelaste a niños. Sí, Padre, porque así fue de Tu agrado.

22 В сичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

Todas las cosas Me han sido entregadas por Mi Padre, y nadie sabe quién es el Hijo sino el Padre, ni quién es el Padre sino el Hijo, y aquél a quien el Hijo se lo quiera revelar.”

23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

Volviéndose hacia los discípulos, les dijo aparte: “Dichosos los ojos que ven lo que ustedes ven;

24 З ащото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

porque les digo que muchos profetas y reyes desearon ver lo que ustedes ven, y no lo vieron, y oír lo que ustedes oyen, y no lo oyeron.” Pregunta sobre la Vida Eterna

25 И , ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

Cierto intérprete de la ley (experto en la Ley de Moisés) se levantó, y para poner a prueba a Jesús dijo: “Maestro, ¿qué haré para heredar la vida eterna?”

26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

Y Jesús le dijo: “¿Qué está escrito en la Ley? ¿Qué lees en ella ?”

27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

Respondiendo él, dijo: “ Amaras al Señor tu Dios con todo tu corazon, y con toda tu alma, y con toda tu fuerza, y con toda tu mente, y a tu projimo como a ti mismo.”

28 И сус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

Entonces Jesús le dijo: “Has respondido correctamente; haz esto y viviras.”

29 Н о той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

Pero queriendo él justificarse a sí mismo, dijo a Jesús: “¿Y quién es mi prójimo?” Parábola del Buen Samaritano

30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

Jesús le respondió: “Cierto hombre bajaba de Jerusalén a Jericó, y cayó en manos de salteadores, los cuales después de despojarlo y de darle golpes, se fueron, dejándolo medio muerto.

31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

Por casualidad cierto sacerdote bajaba por aquel camino, y cuando lo vio, pasó por el otro lado del camino.

32 С ъщо и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

Del mismo modo, también un Levita, cuando llegó al lugar y lo vio, pasó por el otro lado del camino.

33 Н о един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,

Pero cierto Samaritano, que iba de viaje, llegó adonde él estaba; y cuando lo vio, tuvo compasión.

34 п риближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.

Acercándose, le vendó sus heridas, derramando aceite y vino sobre ellas; y poniéndolo sobre su propia cabalgadura, lo llevó a un mesón y lo cuidó.

35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

Al día siguiente, sacando dos denarios (salario de dos días) se los dio al mesonero, y dijo: ‘Cuídelo, y todo lo demás que gaste, cuando yo regrese se lo pagaré.’

36 К ой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

¿Cuál de estos tres piensas tú que demostró ser prójimo del que cayó en manos de los salteadores?”

37 Т ой рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!

El intérprete de la ley respondió: “El que tuvo misericordia de él.” “Ve y haz tú lo mismo,” le dijo Jesús. Jesús Visita a Marta y a María

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

Mientras iban ellos de camino, Jesús entró en cierta aldea; y una mujer llamada Marta Lo recibió en su casa.

39 Т я имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

Ella tenía una hermana que se llamaba María, que sentada a los pies del Señor, escuchaba Su palabra.

40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.

Pero Marta se preocupaba con todos los preparativos. Y acercándose a El, le dijo: “Señor, ¿no Te importa que mi hermana me deje servir sola? Dile, pues, que me ayude.”

41 Н о Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

El Señor le respondió: “Marta, Marta, tú estás preocupada y molesta por tantas cosas;

42 н о едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

pero una sola cosa es necesaria, y María ha escogido la parte buena, la cual no le será quitada.”