1 С лед това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
Dopo queste cose, il Signore designò altri settanta discepoli e li mandò a due a due davanti a sé in ogni città e luogo dove egli stesso stava per andare.
2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
E diceva loro: «La mèsse è grande, ma gli operai sono pochi; pregate dunque il Signore della mèsse perché spinga degli operai nella sua mèsse.
3 И дете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Andate! Ecco, io vi mando come agnelli in mezzo ai lupi.
4 Н е носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Non portate né borsa, né sacca, né calzari, e non salutate nessuno per via.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
In qualunque casa entriate, dite prima: “Pace a questa casa!”
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
Se vi è lì un figlio di pace, la vostra pace riposerà su di lui; se no, ritornerà a voi.
7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
Rimanete in quella stessa casa, mangiando e bevendo di quello che hanno, perché l’operaio è degno del suo salario. Non passate di casa in casa.
8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
In qualunque città entriate, se vi ricevono, mangiate ciò che vi sarà messo davanti,
9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
guarite i malati che ci saranno e dite loro: “Il regno di Dio si è avvicinato a voi”.
10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
Ma in qualunque città entriate, se non vi ricevono, uscite sulle piazze e dite:
11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
“Perfino la polvere della vostra città che si è attaccata ai nostri piedi, noi la scuotiamo contro di voi; sappiate tuttavia questo, che il regno di Dio si è avvicinato a voi ”.
12 К азвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
Io vi dico che in quel giorno la sorte di Sodoma sarà più tollerabile di quella di tale città. Gesù rimprovera le città impenitenti
13 Г орко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
«Guai a te, Corazin! Guai a te, Betsàida! Perché se in Tiro e in Sidone fossero state fatte le opere potenti compiute tra di voi, già da tempo si sarebbero ravvedute, sedendo con sacco e cenere.
14 О баче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
Perciò, nel giudizio, la sorte di Tiro e di Sidone sarà più tollerabile della vostra.
15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш.
E tu, Capernaum, sarai forse innalzata fino al cielo? No, tu scenderai fino all’Ades.
16 К ойто слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
Chi ascolta voi ascolta me; chi respinge voi respinge me, e chi rifiuta me rifiuta Colui che mi ha mandato».
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
Or i settanta tornarono pieni di gioia, dicendo: «Signore, anche i demòni ci sono sottoposti nel tuo nome».
18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
Ed egli disse loro: «Io vedevo Satana cadere dal cielo come folgore.
19 Е то, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
Ecco, io vi ho dato il potere di camminare sopra serpenti e scorpioni, e su tutta la potenza del nemico; nulla potrà farvi del male.
20 О баче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
Tuttavia, non vi rallegrate perché gli spiriti vi sono sottoposti, ma rallegratevi perché i vostri nomi sono scritti nei cieli».
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
In quella stessa ora, Gesù, mosso dallo Spirito Santo, esultò e disse: «Io ti rendo lode, o Padre, Signore del cielo e della terra, perché hai nascosto queste cose ai sapienti e agli intelligenti, e le hai rivelate ai piccoli! Sì, Padre, perché così ti è piaciuto!
22 В сичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
Ogni cosa mi è stata data in mano dal Padre mio; e nessuno sa chi è il Figlio, se non il Padre, né chi è il Padre, se non il Figlio e colui al quale il Figlio voglia rivelarlo».
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
E, rivolgendosi ai discepoli, disse loro privatamente: «Beati gli occhi che vedono quello che voi vedete!
24 З ащото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
Perché vi dico che molti profeti e re hanno desiderato vedere quello che voi vedete, e non l’hanno visto; e udire quello che voi udite, e non l’hanno udito». Il buon Samaritano
25 И , ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
Ed ecco, un dottore della legge si alzò per metterlo alla prova, dicendo: «Maestro, che devo fare per ereditare la vita eterna?»
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
Gesù gli disse: «Nella legge che cosa sta scritto? Come leggi?»
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
Egli rispose: « Ama il Signore Dio tuo con tutto il tuo cuore, con tutta l’anima tua, con tutta la forza tua, con tutta la mente tua, e il tuo prossimo come te stesso ».
28 И сус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
Gesù gli disse: «Hai risposto esattamente; fa’ questo e vivrai».
29 Н о той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
Ma egli, volendo giustificarsi, disse a Gesù: «E chi è il mio prossimo?»
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
Gesù rispose: «Un uomo scendeva da Gerusalemme a Gerico e s’imbatté nei briganti, che lo spogliarono, lo ferirono e poi se ne andarono, lasciandolo mezzo morto.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
Per caso un sacerdote scendeva per quella stessa strada, ma quando lo vide, passò oltre dal lato opposto.
32 С ъщо и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
Così pure un Levita, quando giunse in quel luogo e lo vide, passò oltre dal lato opposto.
33 Н о един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
Ma un Samaritano, che era in viaggio, giunse presso di lui e, vedendolo, ne ebbe pietà;
34 п риближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
avvicinatosi, fasciò le sue piaghe versandovi sopra olio e vino, poi lo mise sulla propria cavalcatura, lo condusse a una locanda e si prese cura di lui.
35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
Il giorno dopo, presi due denari, li diede all’oste e disse: “Prenditi cura di lui; e tutto ciò che spenderai di più, te lo rimborserò al mio ritorno”.
36 К ой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Quale di questi tre ti pare essere stato il prossimo di colui che s’imbatté nei ladroni?»
37 Т ой рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
Quegli rispose: «Colui che gli usò misericordia». Gesù gli disse: «Va’, e fa’ anche tu la stessa cosa». Marta e Maria
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
Mentre erano in cammino, Gesù entrò in un villaggio; e una donna, di nome Marta, lo ospitò.
39 Т я имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
Marta aveva una sorella chiamata Maria, la quale, sedutasi ai piedi del Signore, ascoltava la sua parola.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
Ma Marta, tutta presa dalle faccende domestiche, venne e disse: «Signore, non ti importa che mia sorella mi abbia lasciata sola a servire? Dille dunque che mi aiuti».
41 Н о Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
Ma il Signore le rispose: «Marta, Marta, tu ti affanni e sei agitata per molte cose, ma una cosa sola è necessaria.
42 н о едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
Maria ha scelto la parte buona che non le sarà tolta».