1 ( По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

Salmo di Davide. Per far ricordare. O Signore, non rimproverarmi nella tua ira, non punirmi nel tuo furore!

2 З ащото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

Poiché le tue frecce mi hanno trafitto e la tua mano è scesa su di me.

3 Н яма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

Non c’è nulla d’intatto nel mio corpo a causa della tua ira; non c’è requie per le mie ossa a causa del mio peccato.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

Poiché le mie iniquità sorpassano il mio capo; sono come un grave carico, troppo pesante per me.

5 С мърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

Le mie piaghe sono fetide e purulenti per la mia follia.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

Sono curvo e abbattuto, triste vado in giro tutto il giorno.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

I miei fianchi sono infiammati e non v’è nulla d’intatto nel mio corpo.

8 И знемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

Sono sfinito e depresso; ruggisco per il fremito del mio cuore.

9 Г осподи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

Signore, ti sta davanti ogni mio desiderio, i miei gemiti non ti sono nascosti.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

Il mio cuore palpita, la mia forza mi lascia; anche la luce dei miei occhi m’è venuta meno.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

Amici e compagni stanno lontani dalla mia piaga, i miei stessi parenti si fermano a distanza.

12 С ъщо и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

Tende lacci chi desidera la mia morte, dice cose cattive chi mi augura del male e medita inganni tutto il giorno.

13 Н о аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

Ma io mi comporto come un sordo che non ode, come un muto che non apre bocca.

14 Д а! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

Sono come un uomo che non ascolta, nella cui bocca non ci sono parole per replicare.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

In te spero, o Signore; tu risponderai, o Signore, Dio mio!

16 З ащото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

Io ho detto: «Non si rallegrino di me; e quando il mio piede vacilla, non s’innalzino superbi contro di me».

17 З ащото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

Perché io sto per cadere, il mio dolore è sempre davanti a me.

18 П онеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

Io confesso il mio peccato, sono angosciato per la mia colpa.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

Ma quelli che senza motivo mi sono nemici sono forti, quelli che mi odiano a torto si sono moltiplicati.

20 С ъщо и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

Anche quelli che mi rendono male per bene sono miei avversari, perché seguo il bene.

21 Д а ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

O Signore, non abbandonarmi; Dio mio, non allontanarti da me.

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Affrèttati in mio aiuto, o Signore, mia salvezza!