1 ( По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

O Lord, do not rebuke me in Your wrath, Nor chasten me in Your hot displeasure!

2 З ащото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

For Your arrows pierce me deeply, And Your hand presses me down.

3 Н яма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

There is no soundness in my flesh Because of Your anger, Nor any health in my bones Because of my sin.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

For my iniquities have gone over my head; Like a heavy burden they are too heavy for me.

5 С мърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

My wounds are foul and festering Because of my foolishness.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

I am troubled, I am bowed down greatly; I go mourning all the day long.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

For my loins are full of inflammation, And there is no soundness in my flesh.

8 И знемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

I am feeble and severely broken; I groan because of the turmoil of my heart.

9 Г осподи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

Lord, all my desire is before You; And my sighing is not hidden from You.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

My heart pants, my strength fails me; As for the light of my eyes, it also has gone from me.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

My loved ones and my friends stand aloof from my plague, And my relatives stand afar off.

12 С ъщо и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

Those also who seek my life lay snares for me; Those who seek my hurt speak of destruction, And plan deception all the day long.

13 Н о аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

But I, like a deaf man, do not hear; And I am like a mute who does not open his mouth.

14 Д а! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

Thus I am like a man who does not hear, And in whose mouth is no response.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

For in You, O Lord, I hope; You will hear, O Lord my God.

16 З ащото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

For I said, “Hear me, lest they rejoice over me, Lest, when my foot slips, they exalt themselves against me.”

17 З ащото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

For I am ready to fall, And my sorrow is continually before me.

18 П онеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

For I will declare my iniquity; I will be in anguish over my sin.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

But my enemies are vigorous, and they are strong; And those who hate me wrongfully have multiplied.

20 С ъщо и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

Those also who render evil for good, They are my adversaries, because I follow what is good.

21 Д а ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

Do not forsake me, O Lord; O my God, be not far from me!

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Make haste to help me, O Lord, my salvation!