1 Н е съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

Am I not an apostle? Am I not free? Have I not seen Jesus Christ our Lord? Are you not my work in the Lord?

2 Н а други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

If I am not an apostle to others, yet doubtless I am to you. For you are the seal of my apostleship in the Lord.

3 Е то моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;

My defense to those who examine me is this:

4 Н ямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?

Do we have no right to eat and drink?

5 Н ямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?

Do we have no right to take along a believing wife, as do also the other apostles, the brothers of the Lord, and Cephas?

6 И ли само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

Or is it only Barnabas and I who have no right to refrain from working?

7 К ой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

Who ever goes to war at his own expense? Who plants a vineyard and does not eat of its fruit? Or who tends a flock and does not drink of the milk of the flock?

8 П о човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

Do I say these things as a mere man? Or does not the law say the same also?

9 З ащото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,

For it is written in the law of Moses, “You shall not muzzle an ox while it treads out the grain.” Is it oxen God is concerned about?

10 и ли го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.

Or does He say it altogether for our sakes? For our sakes, no doubt, this is written, that he who plows should plow in hope, and he who threshes in hope should be partaker of his hope.

11 А ко ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

If we have sown spiritual things for you, is it a great thing if we reap your material things?

12 А ко други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

If others are partakers of this right over you, are we not even more? Nevertheless we have not used this right, but endure all things lest we hinder the gospel of Christ.

13 Н е знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

Do you not know that those who minister the holy things eat of the things of the temple, and those who serve at the altar partake of the offerings of the altar?

14 Т ака и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

Even so the Lord has commanded that those who preach the gospel should live from the gospel.

15 Н о аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

But I have used none of these things, nor have I written these things that it should be done so to me; for it would be better for me to die than that anyone should make my boasting void.

16 З ащото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

For if I preach the gospel, I have nothing to boast of, for necessity is laid upon me; yes, woe is me if I do not preach the gospel!

17 П онеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:

For if I do this willingly, I have a reward; but if against my will, I have been entrusted with a stewardship.

18 И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

What is my reward then? That when I preach the gospel, I may present the gospel of Christ without charge, that I may not abuse my authority in the gospel. Serving All Men

19 З ащото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

For though I am free from all men, I have made myself a servant to all, that I might win the more;

20 Н а юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

and to the Jews I became as a Jew, that I might win Jews; to those who are under the law, as under the law, that I might win those who are under the law;

21 Н а тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

to those who are without law, as without law (not being without law toward God, but under law toward Christ ), that I might win those who are without law;

22 Н а слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

to the weak I became as weak, that I might win the weak. I have become all things to all men, that I might by all means save some.

23 В сичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

Now this I do for the gospel’s sake, that I may be partaker of it with you. Striving for a Crown

24 Н е знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

Do you not know that those who run in a race all run, but one receives the prize? Run in such a way that you may obtain it.

25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.

And everyone who competes for the prize is temperate in all things. Now they do it to obtain a perishable crown, but we for an imperishable crown.

26 И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

Therefore I run thus: not with uncertainty. Thus I fight: not as one who beats the air.

27 н о уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

But I discipline my body and bring it into subjection, lest, when I have preached to others, I myself should become disqualified.