1 В същия ден като чакаха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

On that day they read from the Book of Moses in the hearing of the people, and in it was found written that no Ammonite or Moabite should ever come into the assembly of God,

2 з ащото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклетията в благословение.

because they had not met the children of Israel with bread and water, but hired Balaam against them to curse them. However, our God turned the curse into a blessing.

3 И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките чужденци смесени с него.

So it was, when they had heard the Law, that they separated all the mixed multitude from Israel. The Reforms of Nehemiah

4 А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

Now before this, Eliashib the priest, having authority over the storerooms of the house of our God, was allied with Tobiah.

5 П риготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

And he had prepared for him a large room, where previously they had stored the grain offerings, the frankincense, the articles, the tithes of grain, the new wine and oil, which were commanded to be given to the Levites and singers and gatekeepers, and the offerings for the priests.

6 Н о когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

But during all this I was not in Jerusalem, for in the thirty-second year of Artaxerxes king of Babylon I had returned to the king. Then after certain days I obtained leave from the king,

7 п ак дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

and I came to Jerusalem and discovered the evil that Eliashib had done for Tobiah, in preparing a room for him in the courts of the house of God.

8 И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

And it grieved me bitterly; therefore I threw all the household goods of Tobiah out of the room.

9 Т огава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

Then I commanded them to cleanse the rooms; and I brought back into them the articles of the house of God, with the grain offering and the frankincense.

10 П осле забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побягнали всеки в селото си.

I also realized that the portions for the Levites had not been given them; for each of the Levites and the singers who did the work had gone back to his field.

11 Т огава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах побягналите служители та ги поставих на местата им.

So I contended with the rulers, and said, “Why is the house of God forsaken?” And I gathered them together and set them in their place.

12 Т огава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

Then all Judah brought the tithe of the grain and the new wine and the oil to the storehouse.

13 И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

And I appointed as treasurers over the storehouse Shelemiah the priest and Zadok the scribe, and of the Levites, Pedaiah; and next to them was Hanan the son of Zaccur, the son of Mattaniah; for they were considered faithful, and their task was to distribute to their brethren.

14 П омни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

Remember me, O my God, concerning this, and do not wipe out my good deeds that I have done for the house of my God, and for its services!

15 П рез ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.

In those days I saw people in Judah treading wine presses on the Sabbath, and bringing in sheaves, and loading donkeys with wine, grapes, figs, and all kinds of burdens, which they brought into Jerusalem on the Sabbath day. And I warned them about the day on which they were selling provisions.

16 С ъщо и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците в Ерусалим.

Men of Tyre dwelt there also, who brought in fish and all kinds of goods, and sold them on the Sabbath to the children of Judah, and in Jerusalem.

17 Т огава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

Then I contended with the nobles of Judah, and said to them, “What evil thing is this that you do, by which you profane the Sabbath day?

18 Н е постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

Did not your fathers do thus, and did not our God bring all this disaster on us and on this city? Yet you bring added wrath on Israel by profaning the Sabbath.”

19 З атова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботота; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

So it was, at the gates of Jerusalem, as it began to be dark before the Sabbath, that I commanded the gates to be shut, and charged that they must not be opened till after the Sabbath. Then I posted some of my servants at the gates, so that no burdens would be brought in on the Sabbath day.

20 Т огава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

Now the merchants and sellers of all kinds of wares lodged outside Jerusalem once or twice.

21 А з, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

Then I warned them, and said to them, “Why do you spend the night around the wall? If you do so again, I will lay hands on you!” From that time on they came no more on the Sabbath.

22 И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

And I commanded the Levites that they should cleanse themselves, and that they should go and guard the gates, to sanctify the Sabbath day. Remember me, O my God, concerning this also, and spare me according to the greatness of Your mercy!

23 П осле, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

In those days I also saw Jews who had married women of Ashdod, Ammon, and Moab.

24 ч иито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но приказваха по езика на всеки от ония народи.

And half of their children spoke the language of Ashdod, and could not speak the language of Judah, but spoke according to the language of one or the other people.

25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

So I contended with them and cursed them, struck some of them and pulled out their hair, and made them swear by God, saying, “You shall not give your daughters as wives to their sons, nor take their daughters for your sons or yourselves.

26 Н е съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

Did not Solomon king of Israel sin by these things? Yet among many nations there was no king like him, who was beloved of his God; and God made him king over all Israel. Nevertheless pagan women caused even him to sin.

27 А ние да позволим ли на вас да вършите всичко това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

Should we then hear of your doing all this great evil, transgressing against our God by marrying pagan women?”

28 И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

And one of the sons of Joiada, the son of Eliashib the high priest, was a son-in-law of Sanballat the Horonite; therefore I drove him from me.

29 С помни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

Remember them, O my God, because they have defiled the priesthood and the covenant of the priesthood and the Levites.

30 Т ака ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

Thus I cleansed them of everything pagan. I also assigned duties to the priests and the Levites, each to his service,

31 н аредих и за приноса на дърва в определени времена, за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.

and to bringing the wood offering and the firstfruits at appointed times. Remember me, O my God, for good!