1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

Now on the first day of the week, very early in the morning, they, and certain other women with them, came to the tomb bringing the spices which they had prepared.

2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

But they found the stone rolled away from the tomb.

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

Then they went in and did not find the body of the Lord Jesus.

4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

And it happened, as they were greatly perplexed about this, that behold, two men stood by them in shining garments.

5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

Then, as they were afraid and bowed their faces to the earth, they said to them, “Why do you seek the living among the dead?

6 Н яма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

He is not here, but is risen! Remember how He spoke to you when He was still in Galilee,

7 к ато казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

saying, ‘The Son of Man must be delivered into the hands of sinful men, and be crucified, and the third day rise again.’ ”

8 И спомниха си думите му.

And they remembered His words.

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

Then they returned from the tomb and told all these things to the eleven and to all the rest.

10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

It was Mary Magdalene, Joanna, Mary the mother of James, and the other women with them, who told these things to the apostles.

11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

And their words seemed to them like idle tales, and they did not believe them.

12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

But Peter arose and ran to the tomb; and stooping down, he saw the linen cloths lying by themselves; and he departed, marveling to himself at what had happened. The Road to Emmaus

13 И , ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.

Now behold, two of them were traveling that same day to a village called Emmaus, which was seven miles from Jerusalem.

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.

And they talked together of all these things which had happened.

15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

So it was, while they conversed and reasoned, that Jesus Himself drew near and went with them.

16 Н о очите им се удържаха да Го не познаят.

But their eyes were restrained, so that they did not know Him.

17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

And He said to them, “What kind of conversation is this that you have with one another as you walk and are sad?”

18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

Then the one whose name was Cleopas answered and said to Him, “Are You the only stranger in Jerusalem, and have You not known the things which happened there in these days?”

19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

And He said to them, “What things?” So they said to Him, “The things concerning Jesus of Nazareth, who was a Prophet mighty in deed and word before God and all the people,

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

and how the chief priests and our rulers delivered Him to be condemned to death, and crucified Him.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.

But we were hoping that it was He who was going to redeem Israel. Indeed, besides all this, today is the third day since these things happened.

22 П ри туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

Yes, and certain women of our company, who arrived at the tomb early, astonished us.

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

When they did not find His body, they came saying that they had also seen a vision of angels who said He was alive.

24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

And certain of those who were with us went to the tomb and found it just as the women had said; but Him they did not see.”

25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

Then He said to them, “O foolish ones, and slow of heart to believe in all that the prophets have spoken!

26 Н е трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

Ought not the Christ to have suffered these things and to enter into His glory?”

27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

And beginning at Moses and all the Prophets, He expounded to them in all the Scriptures the things concerning Himself. The Disciples’ Eyes Opened

28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

Then they drew near to the village where they were going, and He indicated that He would have gone farther.

29 Н о те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

But they constrained Him, saying, “Abide with us, for it is toward evening, and the day is far spent.” And He went in to stay with them.

30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

Now it came to pass, as He sat at the table with them, that He took bread, blessed and broke it, and gave it to them.

31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

Then their eyes were opened and they knew Him; and He vanished from their sight.

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

And they said to one another, “Did not our heart burn within us while He talked with us on the road, and while He opened the Scriptures to us?”

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

So they rose up that very hour and returned to Jerusalem, and found the eleven and those who were with them gathered together,

34 к оито и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

saying, “The Lord is risen indeed, and has appeared to Simon!”

35 Т е пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

And they told about the things that had happened on the road, and how He was known to them in the breaking of bread. Jesus Appears to His Disciples

36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

Now as they said these things, Jesus Himself stood in the midst of them, and said to them, “Peace to you.”

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

But they were terrified and frightened, and supposed they had seen a spirit.

38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

And He said to them, “Why are you troubled? And why do doubts arise in your hearts?

39 П огледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

Behold My hands and My feet, that it is I Myself. Handle Me and see, for a spirit does not have flesh and bones as you see I have.”

40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.

When He had said this, He showed them His hands and His feet.

41 Н о понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

But while they still did not believe for joy, and marveled, He said to them, “Have you any food here?”

42 И дадоха му част от печена риба.

So they gave Him a piece of a broiled fish and some honeycomb.

43 И взе та яде пред тях.

And He took it and ate in their presence. The Scriptures Opened

44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

Then He said to them, “These are the words which I spoke to you while I was still with you, that all things must be fulfilled which were written in the Law of Moses and the Prophets and the Psalms concerning Me.”

45 Т огава им отвори ума, за да разберат писанията.

And He opened their understanding, that they might comprehend the Scriptures.

46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

Then He said to them, “Thus it is written, and thus it was necessary for the Christ to suffer and to rise from the dead the third day,

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

and that repentance and remission of sins should be preached in His name to all nations, beginning at Jerusalem.

48 В ие сте свидетели на това.

And you are witnesses of these things.

49 И , ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града, докато се облечете със сила от горе.

Behold, I send the Promise of My Father upon you; but tarry in the city of Jerusalem until you are endued with power from on high.” The Ascension

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.

And He led them out as far as Bethany, and He lifted up His hands and blessed them.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

Now it came to pass, while He blessed them, that He was parted from them and carried up into heaven.

52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

And they worshiped Him, and returned to Jerusalem with great joy,

53 и бяха постоянно в храма, благославящи Бога..

and were continually in the temple praising and blessing God. Amen.