1 С ега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

“Now, O Israel, listen to the statutes and the judgments which I teach you to observe, that you may live, and go in and possess the land which the Lord God of your fathers is giving you.

2 Д а не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа нашият Бог, които ви заповядвам.

You shall not add to the word which I command you, nor take from it, that you may keep the commandments of the Lord your God which I command you.

3 О чите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

Your eyes have seen what the Lord did at Baal Peor; for the Lord your God has destroyed from among you all the men who followed Baal of Peor.

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашият Бог, всички сте живи днес.

But you who held fast to the Lord your God are alive today, every one of you.

5 Е то, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.

“Surely I have taught you statutes and judgments, just as the Lord my God commanded me, that you should act according to them in the land which you go to possess.

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.

Therefore be careful to observe them; for this is your wisdom and your understanding in the sight of the peoples who will hear all these statutes, and say, ‘Surely this great nation is a wise and understanding people.’

7 З ащото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?

“For what great nation is there that has God so near to it, as the Lord our God is to us, for whatever reason we may call upon Him?

8 И ли кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

And what great nation is there that has such statutes and righteous judgments as are in all this law which I set before you this day?

9 С амо внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

Only take heed to yourself, and diligently keep yourself, lest you forget the things your eyes have seen, and lest they depart from your heart all the days of your life. And teach them to your children and your grandchildren,

10 п редавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.

especially concerning the day you stood before the Lord your God in Horeb, when the Lord said to me, ‘Gather the people to Me, and I will let them hear My words, that they may learn to fear Me all the days they live on the earth, and that they may teach their children.’

11 В ие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

“Then you came near and stood at the foot of the mountain, and the mountain burned with fire to the midst of heaven, with darkness, cloud, and thick darkness.

12 Т огава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.

And the Lord spoke to you out of the midst of the fire. You heard the sound of the words, but saw no form; you only heard a voice.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

So He declared to you His covenant which He commanded you to perform, the Ten Commandments; and He wrote them on two tablets of stone.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

And the Lord commanded me at that time to teach you statutes and judgments, that you might observe them in the land which you cross over to possess. Beware of Idolatry

15 П рочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

“Take careful heed to yourselves, for you saw no form when the Lord spoke to you at Horeb out of the midst of the fire,

16 д а не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

lest you act corruptly and make for yourselves a carved image in the form of any figure: the likeness of male or female,

17 п одобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

the likeness of any animal that is on the earth or the likeness of any winged bird that flies in the air,

18 п одобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

the likeness of anything that creeps on the ground or the likeness of any fish that is in the water beneath the earth.

19 и да не би, като подигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

And take heed, lest you lift your eyes to heaven, and when you see the sun, the moon, and the stars, all the host of heaven, you feel driven to worship them and serve them, which the Lord your God has given to all the peoples under the whole heaven as a heritage.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.

But the Lord has taken you and brought you out of the iron furnace, out of Egypt, to be His people, an inheritance, as you are this day.

21 П ри това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, който Господ твоят Бог ти дава за наследство,

Furthermore the Lord was angry with me for your sakes, and swore that I would not cross over the Jordan, and that I would not enter the good land which the Lord your God is giving you as an inheritance.

22 н о да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

But I must die in this land, I must not cross over the Jordan; but you shall cross over and possess that good land.

23 В нимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си направите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

Take heed to yourselves, lest you forget the covenant of the Lord your God which He made with you, and make for yourselves a carved image in the form of anything which the Lord your God has forbidden you.

24 з ащото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

For the Lord your God is a consuming fire, a jealous God.

25 К огато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

“When you beget children and grandchildren and have grown old in the land, and act corruptly and make a carved image in the form of anything, and do evil in the sight of the Lord your God to provoke Him to anger,

26 д нес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

I call heaven and earth to witness against you this day, that you will soon utterly perish from the land which you cross over the Jordan to possess; you will not prolong your days in it, but will be utterly destroyed.

27 Г оспод ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

And the Lord will scatter you among the peoples, and you will be left few in number among the nations where the Lord will drive you.

28 Т ам ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

And there you will serve gods, the work of men’s hands, wood and stone, which neither see nor hear nor eat nor smell.

29 Н о ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

But from there you will seek the Lord your God, and you will find Him if you seek Him with all your heart and with all your soul.

30 К огато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнат към Господа твоя Бог и послушат гласа Му,

When you are in distress, and all these things come upon you in the latter days, when you turn to the Lord your God and obey His voice

31 т о, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

(for the Lord your God is a merciful God), He will not forsake you nor destroy you, nor forget the covenant of your fathers which He swore to them.

32 З ащото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

“For ask now concerning the days that are past, which were before you, since the day that God created man on the earth, and ask from one end of heaven to the other, whether any great thing like this has happened, or anything like it has been heard.

33 Л юде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

Did any people ever hear the voice of God speaking out of the midst of the fire, as you have heard, and live?

34 И ли предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

Or did God ever try to go and take for Himself a nation from the midst of another nation, by trials, by signs, by wonders, by war, by a mighty hand and an outstretched arm, and by great terrors, according to all that the Lord your God did for you in Egypt before your eyes?

35 Н а тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

To you it was shown, that you might know that the Lord Himself is God; there is none other besides Him.

36 З а да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

Out of heaven He let you hear His voice, that He might instruct you; on earth He showed you His great fire, and you heard His words out of the midst of the fire.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

And because He loved your fathers, therefore He chose their descendants after them; and He brought you out of Egypt with His Presence, with His mighty power,

38 з а да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

driving out from before you nations greater and mightier than you, to bring you in, to give you their land as an inheritance, as it is this day.

39 П ознай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

Therefore know this day, and consider it in your heart, that the Lord Himself is God in heaven above and on the earth beneath; there is no other.

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, който Господ твоят Бог ти дава.

You shall therefore keep His statutes and His commandments which I command you today, that it may go well with you and with your children after you, and that you may prolong your days in the land which the Lord your God is giving you for all time.” Cities of Refuge East of the Jordan

41 Т огава Моисей отдели от града оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

Then Moses set apart three cities on this side of the Jordan, toward the rising of the sun,

42 з а да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

that the manslayer might flee there, who kills his neighbor unintentionally, without having hated him in time past, and that by fleeing to one of these cities he might live:

43 Т е бяха: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаад, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.

Bezer in the wilderness on the plateau for the Reubenites, Ramoth in Gilead for the Gadites, and Golan in Bashan for the Manassites. Introduction to God’s Law

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

Now this is the law which Moses set before the children of Israel.

45 е то, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

These are the testimonies, the statutes, and the judgments which Moses spoke to the children of Israel after they came out of Egypt,

46 о ттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

on this side of the Jordan, in the valley opposite Beth Peor, in the land of Sihon king of the Amorites, who dwelt at Heshbon, whom Moses and the children of Israel defeated after they came out of Egypt.

47 к ато превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

And they took possession of his land and the land of Og king of Bashan, two kings of the Amorites, who were on this side of the Jordan, toward the rising of the sun,

48 о т Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

from Aroer, which is on the bank of the River Arnon, even to Mount Sion (that is, Hermon),

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

and all the plain on the east side of the Jordan as far as the Sea of the Arabah, below the slopes of Pisgah.