1 К акто сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

As snow in summer and rain in harvest, So honor is not fitting for a fool.

2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

Like a flitting sparrow, like a flying swallow, So a curse without cause shall not alight.

3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

A whip for the horse, A bridle for the donkey, And a rod for the fool’s back.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

Do not answer a fool according to his folly, Lest you also be like him.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

Answer a fool according to his folly, Lest he be wise in his own eyes.

6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

He who sends a message by the hand of a fool Cuts off his own feet and drinks violence.

7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

Like the legs of the lame that hang limp Is a proverb in the mouth of fools.

8 К акто оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

Like one who binds a stone in a sling Is he who gives honor to a fool.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

Like a thorn that goes into the hand of a drunkard Is a proverb in the mouth of fools.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

The great God who formed everything Gives the fool his hire and the transgressor his wages.

11 К акто кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

As a dog returns to his own vomit, So a fool repeats his folly.

12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

Do you see a man wise in his own eyes? There is more hope for a fool than for him.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

The lazy man says, “ There is a lion in the road! A fierce lion is in the streets!”

14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

As a door turns on its hinges, So does the lazy man on his bed.

15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

The lazy man buries his hand in the bowl; It wearies him to bring it back to his mouth.

16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

The lazy man is wiser in his own eyes Than seven men who can answer sensibly.

17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

He who passes by and meddles in a quarrel not his own Is like one who takes a dog by the ears.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

Like a madman who throws firebrands, arrows, and death,

19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

Is the man who deceives his neighbor, And says, “I was only joking!”

20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

Where there is no wood, the fire goes out; And where there is no talebearer, strife ceases.

21 К акто са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

As charcoal is to burning coals, and wood to fire, So is a contentious man to kindle strife.

22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

The words of a talebearer are like tasty trifles, And they go down into the inmost body.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

Fervent lips with a wicked heart Are like earthenware covered with silver dross.

24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

He who hates, disguises it with his lips, And lays up deceit within himself;

25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

When he speaks kindly, do not believe him, For there are seven abominations in his heart;

26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

Though his hatred is covered by deceit, His wickedness will be revealed before the assembly.

27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Whoever digs a pit will fall into it, And he who rolls a stone will have it roll back on him.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.

A lying tongue hates those who are crushed by it, And a flattering mouth works ruin.