1 К акто сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 К акто оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 К акто кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 К акто са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.