1 А Иов в отговор рече: -

2 Д ано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 Д ано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 Н о, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 К аква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 К оито се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 К огато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 Т еманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 И злъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 С ега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 Р екох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 И ли: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Н аучете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 М ислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

28 С ега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

29 П овърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?