1 О , неомислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?

2 Т ова само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от зокона ли получихти Духа, или чрез вяра в евангелското послание?

3 Т олкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

4 Н апусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

5 П рочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона да върши това, или чрез вяра в посланието,

6 к акто с Авраама, който повярва в Бога и му се вмени за правда?

7 Т огава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;

8 и писанието като предвиде, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благословят всичките народи".

9 Т ака щото тия, които имат вяра се благословят с вярващия Авраам.

10 З ащото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет е всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведния чрез вяра ще живее";

12 а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него".

13 Х ристос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет ( Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор-5: 21 ) за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

14 т ака щото благословението, дадено от Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

15 Б ратя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, еднаж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

16 А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

17 И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал на четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

18 З ащото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

19 Т огава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

20 Н о ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

21 Т огава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

22 Н о писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

23 А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която искаше да се открие.

24 Т ака, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

25 Н о след идването на вярата не сме вече под детеводител.

26 З ащото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

27 П онеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

28 Н яма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито освободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.