1 А з съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3 Н авярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 З астари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5 И здигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.

6 Т ури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 О бгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 С тана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 О тби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.

12 З апъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.

13 З аби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14 С танах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15 Н асити ме с горчивини, опи ме с пелин.

16 П ри това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

19 П омни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21 О баче това си наумявам, поради което имам и надежда;

22 Ч е по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23 Т е се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24 Г оспод е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.

25 Б лаг е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

29 Н ека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 З ащото Господ не отхвърля до века.

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 З ащото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

34 Д а се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35 Д а се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,

36 Д а се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

37 К ой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38 И з устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39 З ащо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41 Н ека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 П окрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 Н аправил си ни като помия и смет всред племената.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 С трах и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49 О кото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.

50 Д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52 О ния, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 О тнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54 В оди стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57 П риближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.

58 З астъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 Д умите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.

63 В иж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 Щ е им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 Щ е ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.