1 Д ано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

2 В зел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

3 Л евицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала.

4 З аклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.

5 К оя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.

6 П оложи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

7 М ного води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.

8 Н ие имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея?

9 А ко бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски.

10 А з съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение.

11 С оломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

12 М оето лозе, собствеността ми, е под моята власт+; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му.

13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.

14 Б ързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.