1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 С лавата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.