1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

І Йов далі вів мову свою та й сказав:

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

О, коли б я був той, як за місяців давніх, як за днів тих, коли боронив мене Бог,

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

коли над головою моєю світився світильник Його, і при світлі його я ходив в темноті,

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

як був я за днів тих своєї погожої осени, коли Божа милість була над наметом моїм,

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

коли Всемогутній зо мною ще був, а навколо мене мої діти,

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

коли мої кроки купалися в маслі, а скеля оливні струмки біля мене лила!...

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

Коли я виходив до брами при місті, і ставив на площі сидіння своє,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

як тільки вбачали мене юнаки то ховались, а старші вставали й стояли,

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

зверхники стримували свою мову та клали долоню на уста свої,

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

ховався тоді голос володарів, а їхній язик приліпав їм був до піднебіння...

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

Бо яке ухо чуло про мене, то звало блаженним мене, і яке око бачило, то свідкувало за мене,

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

бо я рятував бідаря, що про поміч кричав, і сироту та безпомічного.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

Благословення гинучого на мене приходило, а серце вдовиці чинив я співаючим!

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

Зодягавсь я у праведність, і вона зодягала мене, немов плащ та завій було право моє.

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

Очима я був для сліпого, а кривому ногами я був.

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

Бідарям я був батьком, суперечку ж, якої не знав, я досліджував.

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

Й я торощив злочинцеві щелепи, і виривав із зубів його схоплене.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

І я говорив: Умру я в своєму гнізді, і свої дні я помножу, немов той пісок:

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

для води був відкритий мій корень, а роса зоставалась на вітці моїй...

20 С лавата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

Моя слава була при мені все нова, і в руці моїй лук мій відновлював силу.

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

Мене слухалися й дожидали, і мовчали на раду мою.

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

По слові моїм уже не говорили, і падала мова моя на них краплями.

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

І чекали мене, як дощу, і уста свої відкривали, немов на весінній той дощик...

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

Коли я, бувало, сміявся до них, то не вірили, та світла обличчя мого не гасили.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

Вибирав я дорогу для них і сидів на чолі, і пробував, немов цар той у війську, коли тішить засмучених він!