1 ( По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.

Пісня прочан. Ті, хто надію складає на Господа, вони як Сіонська гора, яка не захитається, яка буде стояти повік!

2 К акто хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.

Єрусалим, гори круг нього, а Господь круг народу Свого відтепер й аж навіки!

3 З ащото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

Не спочине бо берло нечестя на долі тих праведних, щоб праведні не простягли своїх рук до неправди.

4 С тори добро, Господи, на добрите И на праведните в сърце.

Зроби ж, Господи, добре для добрих, та для простосердих!

5 А на ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

Тих же, що збочують на свої манівці, нехай їх провадить Господь разом із беззаконцями! Мир на ізраїля!