1 ( По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.

Los que confían en el Señor son semejantes al monte Sión, que jamás se mueve, que siempre está en su lugar.

2 К акто хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.

Son también semejantes a Jerusalén que está rodeada de montes: ¡la protección del Señor rodea a su pueblo desde ahora y para siempre!

3 З ащото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

Jamás se impondrá el cetro de los impíos sobre el país de los justos, para que los justos no caigan en la maldad.

4 С тори добро, Господи, на добрите И на праведните в сърце.

Señor, bendice a los que hacen el bien, a los que son de recto corazón.

5 А на ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

Pero castiga, Señor, a los que se apartan de ti; ¡recházalos junto con los malhechores! ¡Que haya paz en Israel!