1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

Hijo mío, atiende a mi sabiduría; inclina tu oído a mi inteligencia.

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

Así pondrás en práctica mis consejos y tus labios resguardarán el conocimiento.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

Los labios de la mujer ajena destilan miel; su paladar es más suave que el aceite,

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

pero termina siendo amargo como el ajenjo, y tajante como una espada de dos filos.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Sus pies descienden a la muerte; sus pasos se dirigen al sepulcro.

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

No tomes en cuenta sus caminos inestables, porque no conocerás el camino de la vida.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

Hijos, escúchenme bien ahora: No se aparten de las razones de mi boca.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Aleja a esa mujer de tu camino. No te acerques a la puerta de su casa.

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

Así no entregarás tu vida y tu honor a gente extraña y cruel.

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

Así gente extraña no se saciará con tu fuerza, ni se quedarán tus trabajos en casa ajena.

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

Así no tendrás que llorar al final, cuando tu carne y tu cuerpo se consuman,

12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

ni dirás: «¡Cómo pude rechazar los consejos! ¡Cómo pudo mi corazón despreciar la reprensión!

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

¡No oí la voz de los que me instruían, ni presté oído a los que me enseñaban!

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

¡Poco me faltó para estar del todo mal entre la comunidad y la congregación!»

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

Bebe el agua de tu propio pozo, el raudal que mana de tu propia cisterna.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

¿Por qué derramar tus fuentes por las calles, y tus corrientes de aguas por las plazas?

17 Н ека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

Esas aguas son para ti solo, no para compartirlas con gente extraña.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

¡Bendito sea tu manantial! ¡Alégrate con la mujer de tu juventud,

19 Т я да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

con esa cervatilla amada y graciosa! ¡Sáciate de sus caricias en todo tiempo! ¡Recréate siempre con su amor!

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

Hijo mío, ¿Por qué perder la cabeza por la mujer ajena? ¿Por qué arrojarte a los brazos de una extraña?

21 З ащото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Los caminos del hombre están ante el Señor, y él pone a consideración todas sus veredas.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

Al impío lo atrapa su propia maldad, lo atan las cuerdas de su pecado.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

El malvado muere por falta de corrección, y pierde el rumbo por su inmensa locura.