1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

Filho meu, atende ã minha sabedoria; inclinão teu ouvido ã minha prudência;

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

para que observes a discrição, e os teus lábios guardem o conhecimento.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

Porque os lábios da mulher licenciosa destilam mel, e a sua boca e mais macia do que o azeite;

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

mas o seu fim é amargoso como o absinto, agudo como a espada de dois gumes.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Os seus pés descem ã morte; os seus passos seguem no caminho do Seol.

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

Ela não pondera a vereda da vida; incertos são os seus caminhos, e ela o ignora.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

Agora, pois, filhos, dai-me ouvidos, e não vos desvieis das palavras da minha boca.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Afasta para longe dela o teu caminho, e não te aproximes da porta da sua casa;

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

para que não dês a outros a tua honra, nem os teus anos a cruéis;

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

para que não se fartem os estranhos dos teus bens, e não entrem os teus trabalhos na casa do estrangeiro,

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

e gemas no teu fim, quando se consumirem a tua carne e o teu corpo,

12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

e digas: Como detestei a disciplina! e desprezou o meu coração a repreensão!

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

e não escutei a voz dos que me ensinavam, nem aos que me instruíam inclinei o meu ouvido!

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

Quase cheguei ã ruína completa, no meio da congregação e da assembléia.

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

Bebe a água da tua própria cisterna, e das correntes do teu poço.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

Derramar-se-iam as tuas fontes para fora, e pelas ruas os ribeiros de águas?

17 Н ека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

Sejam para ti só, e não para os estranhos juntamente contigo.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

Seja bendito o teu manancial; e regozija-te na mulher da tua mocidade.

19 Т я да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

Como corça amorosa, e graciosa cabra montesa saciem-te os seus seios em todo o tempo; e pelo seu amor sê encantado perpetuamente.

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

E por que, filho meu, andarias atraído pela mulher licenciosa, e abraÇarias o seio da adúltera?

21 З ащото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Porque os caminhos do homem estão diante dos olhos do Senhor, o qual observa todas as suas veredas.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

Quanto ao ímpio, as suas próprias iniqüidades o prenderão, e pelas cordas do seu pecado será detido.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

Ele morre pela falta de disciplina; e pelo excesso da sua loucura anda errado.