1 К ойто се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

Aquele que vive isolado busca seu próprio desejo; insurge-se contra a verdadeira sabedoria.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

O tolo não toma prazer no entendimento, mas tão somente em revelar a sua opinião.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

Quando vem o ímpio, vem também o desprezo; e com a desonra vem o opróbrio.

4 Д умите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

Aguas profundas são as palavras da boca do homem; e a fonte da sabedoria é um ribeiro que corre.

5 Н е е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

Não é bom ter respeito ã pessoa do impio, nem privar o justo do seu direito.

6 У стните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

Os lábios do tolo entram em contendas, e a sua boca clama por açoites.

7 У стата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

A boca do tolo é a sua própria destruição, e os seus lábios um laço para a sua alma.

8 Д умите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

As palavras do difamador são como bocados doces, que penetram até o íntimo das entranhas.

9 Н емарливият в работата си Е брат на разсипника.

Aquele que é remisso na sua obra é irmão do que é destruidor.

10 И мето Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

Torre forte é o nome do Senhor; para ela corre o justo, e está seguro.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

Os bens do rico são a sua cidade forte, e como um muro alto na sua imaginação.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

Antes da ruína eleva-se o coração do homem; e adiante da honra vai a humildade.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

Responder antes de ouvir, é estultícia e vergonha.

14 Д ухът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

O espírito do homem o sustentará na sua enfermidade; mas ao espírito abatido quem o levantará?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

O coração do entendido adquire conhecimento; e o ouvido dos sábios busca conhecimento;

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

O presente do homem alarga-lhe o caminho, e leva-o ã presença dos grandes.

17 К ойто пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

O que primeiro começa o seu pleito parece justo; até que vem o outro e o examina.

18 Ж ребието прекратява разприте, И решава между силите.

A sorte faz cessar os pleitos, e decide entre os poderosos.

19 Б рат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

um irmão ajudado pelo irmão é como uma cidade fortificada; é forte como os ferrolhos dum castelo.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

O homem se fartará do fruto da sua boca; dos renovos dos seus lábios se fartará.

21 С мърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

A morte e a vida estão no poder da língua; e aquele que a ama comerá do seu fruto.

22 К ойто е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

Quem encontra uma esposa acha uma coisa boa; e alcança o favor do Senhor.

23 С иромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

O pobre fala com rogos; mas o rico responde com durezas.

24 Ч овек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

O homem que tem muitos amigos, tem-nos para a sua ruína; mas há um amigo que é mais chegado do que um irmão.