1 Д умите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -

Palavras do pregador, filho de Davi, rei em Jerusalém.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

Vaidade de vaidades, diz o pregador; vaidade de vaidades, tudo é vaidade.

3 К аква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?

Que proveito tem o homem, de todo o seu trabalho, com que se afadiga debaixo do sol?

4 Е дно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

Uma geração vai-se, e outra geração vem, mas a terra permanece para sempre.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.

O sol nasce, e o sol se põe, e corre de volta ao seu lugar donde nasce.

6 В ятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

O vento vai para o sul, e faz o seu giro vai para o norte; volve-se e revolve-se na sua carreira, e retoma os seus circuitos.

7 В сичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.

Todos os ribeiros vão para o mar, e contudo o mar não se enche; ao lugar para onde os rios correm, para ali continuam a correr.

8 В сичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.

Todas as coisas estão cheias de cansaço; ninguém o pode exprimir: os olhos não se fartam de ver, nem os ouvidos se enchem de ouvir.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

O que tem sido, isso é o que há de ser; e o que se tem feito, isso se tornará a fazer; nada há que seja novo debaixo do sol.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

Há alguma coisa de que se possa dizer: Voê, isto é novo? ela já existiu nos séculos que foram antes de nós.

11 Н е се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.

Já não há lembrança das gerações passadas; nem das gerações futuras haverá lembrança entre os que virão depois delas.

12 А з проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

Eu, o pregador, fui rei sobre Israel em Jerusalém.

13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.

E apliquei o meu coração a inquirir e a investigar com sabedoria a respeito de tudo quanto se faz debaixo do céu; essa enfadonha ocupação deu Deus aos filhos dos homens para nela se exercitarem.

14 В идях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Atentei para todas as obras que se e fazem debaixo do sol; e eis que tudo era vaidade e desejo vão.

15 К ривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

O que é torto não se pode endireitar; o que falta não se pode enumerar.

16 А з се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

Falei comigo mesmo, dizendo: Eis que eu me engrandeci, e sobrepujei em sabedoria a todos os que houve antes de mim em Jerusalém; na verdade, tenho tido larga experiência da sabedoria e do conhecimento.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

E apliquei o coração a conhecer a sabedoria e a conhecer os desvarios e as loucuras; e vim a saber que também isso era desejo vao.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

Porque na muita sabedoria há muito enfado; e o que aumenta o conhecimento aumenta a tristeza.