1 ( По слав. 141). Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

Com a minha voz clamo ao Senhor; com a minha voz ao Senhor suplico.

2 И зливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

Derramo perante ele a minha queixa; diante dele exponho a minha tribulação.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

Quando dentro de mim esmorece o meu espírito, então tu conheces a minha vereda; no caminho em que eu ando ocultaram-me um laço.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Olha para a minha mão direita, e vê, pois não há quem me conheça; refúgio me faltou; ninguém se interessa por mim.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

A ti, ó Senhor, clamei; eu disse: Tu és o meu refúgio, o meu quinhão na terra dos viventes.

6 В нимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Atende ao meu clamor, porque estou muito abatido; livra-me dos meus perseguidores, porque são mais fortes do que eu.

7 И зведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Tira-me da prisão, para que eu louve o teu nome; os justos me rodearão, pois me farás muito bem.