1 П омогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

Salva-nos, Senhor, pois não existe mais o piedoso; os fiéis desapareceram dentre os filhos dos homens.

2 В секи говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.

Cada um fala com falsidade ao seu próximo; falam com lábios lisonjeiros e coração dobre.

3 Г оспод ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

Corte o Senhor todos os lábios lisonjeiros e a língua que fala soberbamente,

4 Н а ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

os que dizem: Com a nossa língua prevaleceremos; os nossos lábios a nós nos pertecem; quem sobre nós é senhor?

5 П оради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират.

Por causa da opressão dos pobres, e do gemido dos necessitados, levantar-me-ei agora, diz o Senhor; porei em segurança quem por ela suspira.

6 Г осподните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

As palavras do Senhor são palavras puras, como prata refinada numa fornalha de barro, purificada sete vezes.

7 Т и, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

Guarda-nos, ó Senhor; desta geração defende-nos para sempre.

8 П ри все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.

Os ímpios andam por toda parte, quando a vileza se exalta entre os filhos dos homens.