1 Ч овекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

O homem, nascido da mulher, é de poucos dias e cheio de inquietação.

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

Nasce como a flor, e murcha; foge também como a sombra, e não permanece.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

Sobre esse tal abres os teus olhos, e a mim me fazes entrar em juízo contigo?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Quem do imundo tirará o puro? Ninguém.

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Visto que os seus dias estão determinados, contigo está o número dos seus meses; tu lhe puseste limites, e ele não poderá passar além deles.

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

Desvia dele o teu rosto, para que ele descanse e, como o jornaleiro, tenha contentamento no seu dia.

7 З ащото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Porque há esperança para a árvore, que, se for cortada, ainda torne a brotar, e que não cessem os seus renovos.

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Ainda que envelheça a sua raiz na terra, e morra o seu tronco no pó,

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

contudo ao cheiro das águas brotará, e lançará ramos como uma planta nova.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

O homem, porém, morre e se desfaz; sim, rende o homem o espírito, e então onde está?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

Como as águas se retiram de um lago, e um rio se esgota e seca,

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

assim o homem se deita, e não se levanta; até que não haja mais céus não acordará nem será despertado de seu sono.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

Oxalá me escondesses no Seol, e me ocultasses até que a tua ira tenha passado; que me determinasses um tempo, e te lembrasses de mim!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

Morrendo o homem, acaso tornará a viver? Todos os dias da minha lida esperaria eu, até que viesse a minha mudança.

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Chamar-me-ias, e eu te responderia; almejarias a obra de tuas mãos.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

Então contarias os meus passos; não estarias a vigiar sobre o meu pecado;

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

a minha transgressão estaria selada num saco, e ocultarias a minha iniqüidade.

18 Н аистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

Mas, na verdade, a montanha cai e se desfaz, e a rocha se remove do seu lugar.

19 К акто водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

As águas gastam as pedras; as enchentes arrebatam o solo; assim tu fazes perecer a esperança do homem.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

Prevaleces para sempre contra ele, e ele passa; mudas o seu rosto e o despedes.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

Os seus filhos recebem honras, sem que ele o saiba; são humilhados sem que ele o perceba.

22 З нае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

Sente as dores do seu próprio corpo somente, e só por si mesmo lamenta.