1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

O meu espírito está quebrantado, os meus dias se extinguem, a sepultura me está preparada!

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Deveras estou cercado de zombadores, e os meus olhos contemplam a sua provocação!

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Dá-me, peço-te, um penhor, e sê o meu fiador para contigo; quem mais há que me dê a mão?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

Porque aos seus corações encobriste o entendimento, pelo que não os exaltarás.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Quem entrega os seus amigos como presa, os olhos de seus filhos desfalecerão.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Mas a mim me pôs por motejo dos povos; tornei-me como aquele em cujo rosto se cospe.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

De mágoa se escureceram os meus olhos, e todos os meus membros são como a sombra.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Os retos pasmam disso, e o inocente se levanta contra o ímpio.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

Contudo o justo prossegue no seu caminho e o que tem mãos puras vai crescendo em força.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

Mas tornai vós todos, e vinde, e sábio nenhum acharei entre vós.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

Os meus dias passaram, malograram-se os meus propósitos, as aspirações do meu coração.

12 Н ощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

Trocam a noite em dia; dizem que a luz está perto das trevas. el,

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Se eu olhar o Seol como a minha casa, se nas trevas estender a minha cama,

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

se eu clamar ã cova: Tu és meu pai; e aos vermes: Vós sois minha mãe e minha irmã;

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

onde está então a minha esperança? Sim, a minha esperança, quem a poderá ver?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

Acaso descerá comigo até os ferrolhos do Seol? Descansaremos juntos no pó?