1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

My breath is corrupt, my days are extinct, the graves are ready for me.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Are there not mockers with me? and doth not mine eye continue in their provocation?

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Lay down now, put me in a surety with thee; who is he that will strike hands with me?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

For thou hast hid their heart from understanding: therefore shalt thou not exalt them.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

He that speaketh flattery to his friends, even the eyes of his children shall fail.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

He hath made me also a byword of the people; and aforetime I was as a tabret.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

Mine eye also is dim by reason of sorrow, and all my members are as a shadow.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Upright men shall be astonied at this, and the innocent shall stir up himself against the hypocrite.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

The righteous also shall hold on his way, and he that hath clean hands shall be stronger and stronger.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

But as for you all, do ye return, and come now: for I cannot find one wise man among you.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

My days are past, my purposes are broken off, even the thoughts of my heart.

12 Н ощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

They change the night into day: the light is short because of darkness.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

If I wait, the grave is mine house: I have made my bed in the darkness.

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

I have said to corruption, Thou art my father: to the worm, Thou art my mother, and my sister.

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

And where is now my hope? as for my hope, who shall see it?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

They shall go down to the bars of the pit, when our rest together is in the dust.