1 А з съм роза Саронова И долински крем.

I am the rose of Sharon, and the lily of the valleys.

2 К акто е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

As the lily among thorns, so is my love among the daughters.

3 К акто ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, and his fruit was sweet to my taste.

4 Д оведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

He brought me to the banqueting house, and his banner over me was love.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Stay me with flagons, comfort me with apples: for I am sick of love.

6 Л евицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

His left hand is under my head, and his right hand doth embrace me.

7 З аклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

I charge you, O ye daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that ye stir not up, nor awake my love, till he please.

8 Г ласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

The voice of my beloved! behold, he cometh leaping upon the mountains, skipping upon the hills.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

My beloved is like a roe or a young hart: behold, he standeth behind our wall, he looketh forth at the windows, shewing himself through the lattice.

10 П роговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

My beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.

11 З ащото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

For, lo, the winter is past, the rain is over and gone;

12 Ц ветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

The flowers appear on the earth; the time of the singing of birds is come, and the voice of the turtle is heard in our land;

13 П о смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

The fig tree putteth forth her green figs, and the vines with the tender grape give a good smell. Arise, my love, my fair one, and come away.

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

O my dove, that art in the clefts of the rock, in the secret places of the stairs, let me see thy countenance, let me hear thy voice; for sweet is thy voice, and thy countenance is comely.

15 Х ванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Take us the foxes, the little foxes, that spoil the vines: for our vines have tender grapes.

16 В ъзлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

My beloved is mine, and I am his: he feedeth among the lilies.

17 Д огде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Until the day break, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart upon the mountains of Bether.